О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София 24.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 101 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. Н. Д., Н. Д. Д. и Р. Д. Д. -чрез процесуалния им представител- адвокат Т против решение от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2006г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение от 29.06.2006г. по гр.д. №5889/2005г.на Районен съд София.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като счита,че въззивният съд е разрешил същественият процесуално-правен въпрос относно интереса от оспорване на завещанието – противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение № 2* от 1.06.2004г.по гр.д. № 1423/03г.на ІV г.о. на ВКС,решение № 530 от 24.10.2001г.по гр. д. № 728/00г.на І г.о.на ВКС и определение от 05.05.2000г.по ч.гр. д. № 1238/00г.на СГС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на СРС,като е приел,че ищците нямат правен интерес от предявяване на искове по чл.42б.”б”от ЗН , във вр.с чл.25 ал.1 от ЗН, по чл.26 от ЗЗД ,във вр.с чл.19 ал.1 от ЗН и чл.43 ал.1 б.”а”от ГПК/отм./ за нищожност и за унищожаемост на саморъчно завещание,извършено на 19.12.2003г.от А. С. ,тъй като е налице влязло в сила решение/от 7.01.2002г.по гр.д. № 3108/00г.на СГС/,с което е унищожен поради измама,сключения между А продавач и Д. Н. Д.-като купувач договор от 17.02.1994г.за покупко-продажба на същия недвижими имот-предмет на завещанието,а именно: апартамент № 22 в бл.31 вх.”А”ет.7 в кв.”Гео Милев”гр. София ул. ”Постоянство”№ 38,ведно с прилежащите мазе и 1.983% ид.ч.от общите части на сградата и 1.983% ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя,извършен с н.а. № 67 т. ХV д. № 2898/94г.
Касаторите оспорват извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска /като в този смисъл е постановения съществен въпрос/,като обосновават интереса си с това,че към момента на подписване на завещанието/ 19.12.2003г./- не завещателят,а те са били собственици на имота,който са придобили по силата на сключения договор за продажба с н.а. № 67 т. ХV д. № 2898/17.02.94г. и който е бил унищожен поради измама едва на 21.10.2004г.- с влизането в сила на решението по гр.д. №3198/00г.
Тази теза е несъстоятелна. Правните последици на конститутивното съдебно решение,уважаващо иск за унищожаване на договор,се изразяват в заличаване с обратна сила на правното му действие към момента на сключването,като всяка страна трябва да върне на другата всичко,което е получила по унищожения договор. Следователно-неправилно е становището,че към момента на извършване на завещанието А. С. не е бил собственик на имота. Отделно-постановеното на 21.10.2004г. решение на ВКС се ползва със сила на присъдено нещо и е задължително за страните по настоящето производство,тъй като те са били страни и по него. След постановяване на решението на ВКС,с което е оставено в сила решението, с което е унищожен поради измама,сключения между А продавач и Д. Н. Д.-като купувач договор от 17.02.1994г.за покупко-продажба на имота,предмет на извършеното завещание,за ищците/сега касатори/ не е налице правен интерес от оспорването му. Такъв би могъл да бъде налице –за наследниците по закон на завещателя,но ищците не могат да предявяват чужди права.пражняването на такива е допустимо в изрично предвидените от закона случаи,като настоящият не е такъв. В този смисъл възраженията – в касационната жалба,че въззивният съд е следвало да даде указания за посочване и мотивиране на правния интерес са неоснователни. Не се касае да нередовност на исковата молба,която може да бъде отстранена по реда на чл.100 от ГПК/отм./. Касае се до наличието или не на положителна процесуална предпоставка от съществуването, на която зависи надлежното упражняване на правото на иск. Затова –решенията на ВКС,на които се позовават касаторите са несъотносими. Същите касаят различни хипотези /на предявени установителни искове по чл.97 от ГПК/отм./ и чл.7 от ЗВСОНИ и хипотеза на правоприемство –като е постановено решение по отношение на лице,което е починало в хода на производството/.
С оглед на горното-настоящият съдебен състав приема,че поставеният от касаторите въпрос за правния интерес е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице и посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото изисква да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставеният въпрос не е от такова естество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение ,като счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.