Определение №565 от по ч.пр. дело №271/271 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 565
 
                                               София   04.06.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни  през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 638 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. Н. Д. от гр. В. против въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 15.03.2004г. по гр.д. № 823/2002г.на Районен съд София в обжалваната му отхвърлителна част.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Счита,че разрешаването на поставения от него съществен материално-правен въпрос относно дължимостта на дневни командировъчни пари на шофьор,извършващ международни превози е от значение за прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се позовава и на решение №1047 от 23.06.2006г.по гр.д. № 2875/03г.на ІІ г.о.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на районния съд,в обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Н. Д. искове с правно основание чл.128 от КТ за присъждане на сумата от 1 400лв., представляваща неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение и сумата от 8 968лв.,представляваща стойността на дневните командировъчни пари,дължими за извършени задгранични превози за периода 21.08.2000г.-9.10.2001г.,ведно с обезщетение за забава в размер на 1 090лв. За да постанови решението си съдът е приел,че тъй като съгласно чл.6 ал.1 т.1 от Наредбата за командировките в страната-не се считат за командировани лицата,за които пътуването е начин на изпълнение на трудовата им функция, то ищецът,който е работил като шофьор и е имал място на работа в превозното средство,като постоянната му работа е извършвана при и по повод на пътуването му в чужбина- за него извършваните –в изпълнение на основната му трудова функция- пътувания в чужбина не представляват командировки по смисъла на чл.121 ал.1 от КТ и за тях не се дължат командировъчни.
С оглед на изложеното,поставеният от касатора въпрос – е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като е от преценката му зависи решаването на спора.становено е по делото,видно от заключението на приетата по делото допълнителна експертиза, че касаторът за процесния период е извършил 10 курса в чужбина въз основа на 10 броя командировъчни заповеди. Като се позовава и на цитираното от него решение на ВКС –касаторът изразява становището си за дължимост на следващите се дневни командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Касае се за съществен въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/,като произнасянето по него ще доведе до отстраняване на неясноти във връзка с горепосочените Наредби, което би било от значение за развитие на правото. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,което мотивира настоящият съдебен състав да допусне до касационно обжалване въззивното решение,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Scroll to Top