О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 18.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 584 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от К. П. П. от гр. С. процесуалния му представител-адвокат К. против решение № 393 от 22.01.2009г.по в.гр.д. № 839 по описа за 2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 94 от 17.10.2007г. по гр.д. № 181/2007г.на Районен съд Стара Загора.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като твърди,че поставеният от него съществен материално-правен въпрос, относно наличието на предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред,като основание за уважаване на иска с правно основание чл.19 от ЗЗД – е решен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на тезата си се позовава на решения по пет дела– решение № 203 от 23.01.1970г.по гр.д. № 1594/1069г. на І г.о. на ВКС, решение № 30 от 5.06.1973г. по гр.д. № 13/1973г. на ОСГК, решение № 1* по гр.д. № 57 по описа за 2000г.на ІІ г.о.на ВКС, решение № 837 от 4.01.2008г. по т.д. 591/07г.на І о.на ТК на ВКС, решение № 1* по гр.д. № 1*6г.на ІІ г.о.на ВКС и на две решения на САС № 29/2006г. и № 77/2005г.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е уважен предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,като е обявен за окончателен сключен на 8.07.2004г. в гр. С. предварителен договор в ЧАСТТА,в която К. П. П. продава на Г. П. П. –200/800ид.ч.от УПИ-празно дворно място,цялото с площ от 800кв.м.,бивше лозе,ІХ категория, находящо се в м.”Халваджи бунар”,попадащо в строителните граници на гр. С.,съставляващ УПИ * в кв.607 по плана на града за сумата от 15 000лв,като е отхвърлил иска в останалата част,с която е поето обещание за прехвърляне на собствеността до 300/800кв.м.ид.ч.,присъдени са следващите се такси, наредено е вписване на възбрана и е постановено да не се издава препис от съдебното решение докато не бъдат внесени разноските по прехвърлянето,данъците и другите публични задължения към държавата. За да постанови решението си-въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, тъй като отчуждителят е собственик на посочената идеална част от имота,спазена е изискуемата писмена форма на договора,същият съдържа всички съществени елементи-предмет,цена,срок,имотът е индивидуализиран с площ,номер на УПИ,квартал. Счел е,че не е необходимо имотът да бъде предложен за изкупуване на останалите съсобственици,а непредставянето на декларации за гражданство и материално състояние,на декларация по чл.264 ал.1 отДОПК и непосочването на граници на имота-не са пречка за сключване на окончателен договор.
Жалбоподателя оспорва тези изводи на въззивния съд и като основание за допустимост на подадената от него касационна жалба поставя въпроса за наличието или не на предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред .
Независимо,че изрично не са конкретизирани от касатора,пред вид изложените в жалбаат доводи,може да се направи извод,че така поставеният от касатора въпрос всъщност включва пет подвъпроса: 1. Дали в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД съдът следва да изисква писмени доказателства за покана до съсобствениците за изкупуване на дела на продавача/при условията на чл.33 ал.1 от ЗС/ ,2. Основателен ли е иска по чл.19 ал.3 от ЗС и следва ли да се обяви за окончателен предварителен договор, който е сключен от продавач,който не е собственик на целия имот-предмет на договора, 3. Подписан ли е предварителния договор от касатора,посочен като продавач в същия пред вид наличието на приети по делото заключения на четири тройни и една единична експертиза,от които общо тринадесет вещи лица девет са на едно мнение,а четири на друго и пред вид изложени възражения от касатора срещу част посочените девет вещите лица,4. Налице ли е годен предмет на сделката,пред вид на обстоятелството,че имотът е описан по различен начин в предварителния договор,в исковата молба,в решение,постановено по гр.д. № 84 от 30.06.2006г.,по гр.д. № 1822/2005г.на РС Стара Загора и в нотариалния акт за собственост и 5. Необходимо ли е за обявяване на предварителния договор за окончателен-да бъдат представени изсикуемите се при нотариалното изслушване на сделката за продажба на недвижим имот- декларации за гражданско и материално състояние и декларации по чл.264 ал.1 отДОПК
Всеки един от така поставените въпроси е съществен,тъй като е свързан с основателността на предявения иск. По първите два поставени от касатора въпроси е налице противоречива съдебна практика.
В една част от решенията – № 203 по гр.д. № 1594/69г.н І г.о на ВС и решение № 77 от 4.04.2005г. по гр.д. № 185/2004г.на ВтАС е прието,че в производство по сключване на окончателен договор за продажба на съсобствен имот-съдът следва да провери дали са спазени изискванията на чл.33 от ЗС,а в други- например решение №903 по гр.д. № 4083/2007г.н ІІІ г.о на ВКС и решение № 52 от 8.06.1982г. по гр.д. № 32/82г.на ОСГК,е прието, че в производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД-въпросът за изкупуване от трети лица,съсобственици на продавача,не може да се разглежда.
В една част от решенията- № 533 по гр.д. № 125 на ІІ г.о. на ВКС, решение № 30 от 5.06.1973г. по гр.д. № 13/1973г. на ОСГК, решение № 693 по гр.д. № 338 по описа за 2001г.на ІІ г.о.на ВКС е прието,че предварителният договор не може да се обяви за окончателен само за една част от уговорената между страните престация,тъй като съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор и той не може да внася каквито и да е промени в негово съдържание. В друга част от решенията- например № 1* по гр.д. № 57/2000г.на ІІ г.о.на ВКС е прието обратното,а именно,че –предварителният договор може да бъде обявен за окончателен и само по отношение на тази част от обещения имот,която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата молба.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, поради което подадената касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
Дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване от 30лв.- е внесена.
Не е внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба/ която е 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство/. В случая-същата е 34лв./ половината от таксата за първоинстанционното производство,определена по т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Последното налага да бъде даден на касатора 7-дневен срок за внасяне й по сметка на ВКС.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 393 от 22.01.2009г.по в.гр.д. № 839 по описа за 2007г. на Старозагорски окръжен съд.
ДАВА 7-дневен срок на К. П. П. от гр. С. ул.”Евлоги Георгиев” № 79 ет.2 ап.10 да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 34лв./тридесет и четири/лева.
След внасяне на таксата – делото да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.