ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
София, 28 февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр. д. № 701 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1082/02.12.2016 на Разградския окръжен съд по ч.гр. д. № 275/2016, с което е потвърдено определение № 3463/27.10.2016 на Разградския районен съд по гр.д. № 1508/2016, с което е оставен без уважение отвод за местна подсъдност.
Недоволен от определението е касаторът [фирма], представляван от адв. С. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за приложимостта на подсъдността по чл. 114 ГПК, когато съдът в доклада по делото е приел, че с иска не е предявен трудов спор, при липса на доказателства за действителното място, на което работникът обичайно полага труд, както и когато се твърди, че мястото, на което работникът полага труд е различно от уговореното в трудовия договор място на работа, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Р. А. Р., представляван от адв. Н. М. от РАК я оспорва, като счита, че предмет на делото са отношения между работник и работодател, а мястото, което работникът е полагал труд е там, където е станала трудовата злополука – [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът е упражнил правото си на избор по чл. 114 ГПК, като е предявил иска пред Разградския окръжен съд по мястото, на което е полагал труд. Първоинстанционтният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 26, 33 и 29 ЗЗД, но спорните правоотношения са между работник и работодател по повод на трудова злополука.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че подсъдността исковете на работника срещу работодателя по мястото, където работникът обичайно полага своя труд се определя от действителното правно естество на материалните правоотношения, предмет на делото. Съдът в доклада по делото посочва правната квалификация на предявения иск, но становището му този въпрос нито е окончателно (съдът може да промени доклада) нито е обвързващо за по-горната инстанция (тя е длъжна служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск, като приложи съответната императивна разпоредба на материалния закон). В трудовия договор може да бъде определено мястото на работа по обвързващ страните начин, но подсъдността по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност. Фактите, обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, те подлежат на доказване, като в тежест на ищеца е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно в негова тежест е да я докаже. Ако ищецът е злоупотребил с правото си и посочените от него факти, обуславящи местната подсъдност се окажат неверни, той отговаря за вреди на основание чл. 3 ГПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният с иска спор е трудов, тъй като спорните правоотношения са между работник и работодател по повод обезщетяването на трудова злополука. Характерът на спора не се променя от това, че към него са приложими субсидиарно общите прави за недействителност на сделките по ЗЗД. Също правилно съдът е приел, че подсъдността по чл. 114 ГПК е изборна и ищецът е упражнил правото си на избор, което следва да бъде зачетено, доколкото от представените от ответника доказателства не се установява действителното място, на което работникът обичайно полага своя труд да е различно от посоченото в исковата молба.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1082/02.12.2016 на Разградския окръжен съд по ч.гр. д. № 275/2016.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1082/02.12.2016 на Разградския окръжен съд по ч.гр. д. № 275/2016
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.