О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
София 09.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1101 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Ц. Н. Б. от с. З.,област Монтана,чрез процесуалния си представител-адвокат В. против въззивно решение от 18.03.2009г.по в.гр.д. № 16 по описа за 2009г. на Монтански окръжен съд, с което е отменено решение от 14.11.2008г. по гр.д. № 238/2008г. на Районен съд Лом и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен иска на Ц. Н. Б. против ЕТ”А”с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1 271.47лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване върху две ниви от 3.9дка и 5.498дка,находящи се в м.”Полето”по плана за земеразделяне на с. З..
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за дължимостта на обезщетение в случаите,когато собственикът неправомерно е лишен от възможността да ползва собствения си имот. Позовава се на т.1 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979г.по гр.д. №1/79г.на Пленума на ВС, на т.8 и т.10 от Постановление № 1 от 13.07.1953г. на Пленума на ВС и на решение № 304 от 1996г.на 5-чл.състав на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да отхвърли предявения иск по чл.59 от ЗЗД въззивният съд е приел,че ищцата,върху която е доказателствената тежест не е установила да е налице обедняване за нея,обогатяване за ответника и че обедняването и обогатяването са резултат от едно и същи действие или събитие. Счел е и че не е установено тя да е въведена във владение на имотите през процесната стопанска година-2006/2007г.
Тезата на касатора е,че не е необходимо обедняването да е за сметка на обогатяването и обратно,а те да произтичат от един общ факт или обща група факти,както и че обедняването е налице и когато имуществото на лицето е могло ефективно да се увеличи. Счита,че обезщетение се дължи,когато собственикът е лишен от ползване на имота си,а друго лице го ползва без основание и реализира приходи.
В тази връзка – поставеният от него въпрос за дължимостта на обезщетение в конкретния случай- е от значение за решаването на спора. Същият е свързан с преценка за това дали събраните по делото доказателства сочат за наличие на предпоставките по чл.59 от ЗЗД,съобразно указанията,дадени в постановление №1/79г.на Пленума на ВС, което е свързано с тълкуване на закона и което мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2009г.по в.гр.д. № 16 по описа за 2009г. на Монтански окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че следва да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 40лв./четиридесет/ лева,след което ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.