П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София 09.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5347 по описа за 2008г. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от И. Б. процесуалния си представител адвокат П против решение от 04.07.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 09.08.2006г. по гр.д. № 6533/2004г.на Софийски районен съд в частта му,в която искът е отхвърлен за сумата от 1 223.10лв.и вместо това е осъден А. К. Р. от гр. С. да заплати на И. Б. на основание чл.32 ал.2 от ЗС сумата от 1 223.10лв.,представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения им недвижим имот-апартамент № 35,находящ се в гр. С. ж.к. ”М”бл.129 вх.”В”ет.6,състоящ се от четири стаи,кухня и сервизни помещения, застроен на площ от 99.30кв.м.,за периода 22.03.2001г.-22.09.2002г.,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба-25.06.2004г. до окончателното й заплащане,ведно с направените разноски в размер на 293.81лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката твърди,че са постановени противоречиви решения от съдилищата по съществен материално-правен въпрос относно наличието или не на съвместно ползване на съсобствения имот -основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В подкрепа на тезата си представя решения по гр.д. № 2* по описа за 1998г.на Софийски районен съд и по гр.д.506 по описа за 2007г. на Софийски градски съд. Отделно счита,че правилното решаване на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Относно посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Поставеният от жалбоподателката въпрос е съществен,тъй като от решаването му зависи изхода на делото. С обжалваното въззивно решение е прието,че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.31 ал.2 от ЗС,но тъй като „жилищният имот се ползва съвместно с друг субект”,размерът на дължимото обезщетение е определен на основание чл.130 от ГПК/отм./- по преценка на съда- ”на база 30% от установената пазарна цена за кв.м.”от назначеното вещо лице. Така постановеното решение е в противоречие с приложеното към касационната жалба решение по гр.д.506 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,което касае идентичен спор,предявен в делбено производство с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, между същите страни,за същия недвижими имот,но за друг период от време. В мотивите на това решение –като е прието,че са налице предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗС е определен размер на дължимото обезщетение съобразно определената от вещото лице пазарна стойност на ползването.
Следователно – в идентични хипотези, при наличие на едни и същи доказателства, по отношение на едни и същи страни – съдилищата са постановили различни съдебни решения досежно размера на дължимото обезщетение,което е довело до различно решаване на еднородни случаи. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, поради което подадената касационна жалба следва –на това основание да бъде допусната до разглеждане. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК-страната следва да внесе такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес или 72лв.
Относно посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,то същото е неоснователно. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.07.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок следва да внесе държавна такса в размер на 72 /седемдесет и два/ лева.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.