6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 18.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 3242/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. П. и Т. М. А. чрез адв. А. Т. както и по касационна жалба на Б. Р. Г. в качеството му на трето лице помагач в процеса , срещу решение №8 от 07.01.2013 г. по гр.дело № 1402/2012г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №611 от 19.07.2012г по гр.д 1157/2010г на Окръжен съд –Стара Загора по уважени искове за нищожност на договори за покупко- продажба на недвижими имоти на основание чл. 26 ал.2 предл. второ ЗЗД, като сключени без съгласие на прехвърлителя .
В приложеното към жалбата на ответниците по иска Б. Т. П. и Т. М. А. изложение се поставя процесуално-правен въпрос допустима ли е установителна искова претенция за нищожност на договор за прехвърляне на вещни права , ако тази претенция се предявява самостоятелно,без да се претендира защита на вещното право ,чрез ревандикация. Сочи се отнование по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика, оспорва се и допустимостта на процеса и съдебното решение . Поставя се и въпрос по тълкуването на чл. 37 и чл. 39 ЗЗД ,дали за валидното пораждане на правните последици на пълномощното за разпореждане с всички недвижими имоти на упълномощителя е необходимо пълномощното да съдържа конкретното им описание и конкретно посочване на условията за всички възможни разпоредителни сделки с всеки един имот ,или е достатъчно да се посочи ,че упълномощеният има право да сключва всякакви разпоредителни сделки с всички имоти при свободно избрани от него условия . На следващо място се поставя въпрос нищожна ли е правна сделка ,сключена от пълномощник,ако в пълномощното е учредена власт за всякакви разпоредителни сделки с цялото имущество , без да е посочен конкретния вид на разпореждането и условията по сделките . По двата въпроса на материалното право основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква с довод за липса на съдебна практика. Значението им се аргументира с принципната допустимост за извършване на общо упълномощаване , тълкуват се материалнопрвани източници , в която връзка е коментирано реш.№ 31/2009г по гр.д 3817/2007г ІІІ г.о на ВКС .
В отговор процесуалният представител на ищеца И. Д. Д. изтъква недопустимост на касационната жалба от страна на ответника Т. А.. Изложените обосновки на основание по чл. 280 ГПК също са несъстоятелни.Решението е в съответствие с установената практика на ВКС, както и по въпроса за правния интерес от иска и неговата допустимост Претендират се разноски, 2 500 лева по договор за правна защита .
В изложението на третото лице помагач Б. Р. Г. се изтъкват всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК по материалноправен въпрос , касаещ прилагането на чл. 26 ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 37, чл. 39 от ЗЗД. В противоречие с обжалваното решение е приетото от въззивни съдилища по сходни случаи , реш.№8/2011г по гр.д№470/2010 на СтОС и реш.№43/2010г по гр.д№55/2010 на С. , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,но и липсва достатъчна практика по въпроса може ли да се извършват валидни разпоредителни действия с недвижими имоти с общо(генерално)пълномощно Цитирано и съдържанието на конкретното пълномощно с довод ,че в него ясно е изразена воля на упълномощителя за всякакви разпоредителни действия по преценка на пълномощника
В отговор ответникът по жалбата И. Д. Д. оспорва да е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК.Цитираното решение реш.№8/2011г по гр.д№470/2010 на СтОС е отменено , по случая е постановено реш.№74/2012 по гр.д№845/2011 на ВКС по реда на чл.290 ГПК ,в което е даден и отговор на поставения въпрос.В същия смисъл е и реш.№48/2011г по гр.д № 613 /2010г на ВКС и обжалваното въззивно решение е в съответствие с установената задължителна практика на ВКС ,освен това третото лице помагач няма правния интерес да обжалва решението.Подробни съображния са изложени от адв Н. . Претендира разноски и от този жалбоподател , в размер на 500 лева.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
В общата касационна жалба и изложението на на касаторите Б. Т. П. и Т. М. А. се поставя на преценка допустимостта на обжалваното решение с оглед отхвърлените възражения на тези страни ,че иск за установяване на нищожност на сделка, с която са прехвърлени вещни права , не е допустим за лице , което не участва в нея и тъй като ищецът ,който не упражнява фактическа власт върху имотите , не е заявил по исков ред защита на право на собственост, искът е недопустим . Върховен касационен съд не приема довод ,че поддържаната от защитата теза за липса на правен интерес от иска е относима към решаващата преценка за неговата допустимост в случая, преценена положително , както и че по формулирания в тази връзка въпрос липсва съдебна практика. Искът за установяване нищожност на сделка е самостоятелно средство за защита , като правният интерес от него съдът преценява с оглед правните последици от успешното му провеждане ,в случая несъмнено засягащи правната сфера на ищеца като наследник на лице ,чието имущество се е оказало разпоредено без съгласието му .В случая правният интерес не е обвързан с други допустими средства за защита на правото на собственост по исков ред, още повече когато успешното им провеждане е обусловено от установяване нищожност на разпоредителна сделка с имущество от патримониума на праводателя. В този смисъл е установената практика на Върховния касационен съд
По изведените материално-правни въпроси ,по- общо или в конкретност формулирани от всички жалбоподатели като засягащи материалните предпоставки за нищожност на сделка, сключена при липса на изразено от упълномощителя съгласие за разпореждане с конкретни имоти, ако и пълномощникът да е разполагал с общо (генерално) пълномощно с неограничена представителна власт , включително разпоредителна относно недвижимото имущество на представлявания по сделката, е даден последователен , ясен и изчерпателен отговор в практиката на ВКС , в аспекта на решаващо обсъдените по настоящето дело особености на конкретното съдържание на пълномощното включително . Общото пълномощно не е достатъчно, за да се извърши валидно продажба на недвижим имот, необходимо е изрично пълномощно , конкретизиращо имота , вида на разпореждането, условията на договаряне относно цената.Предоставянето на неограничена представителна власт и право на пълномощника да договоря при каквито намери за добре условия , по отношение който и да било имот от имуществото на представлявания , не представлява изрично упълномощаване и не изразява волята на упълномощителя относно основни параметри на сделката . В този смисъл практиката е уеднаквена с реш. №367/2010г по гр.д №869/2009г І г.о , реш.№74/2012 гр.д№845/2011 ІІІг.о ВКС реш.№27/2011 по д.№102/2010г ІІІ г.о ,същата изтъквана в множество други решения и определения , цитирани и от въззивния съд .В практиката е изяснен и въпросът в кои случаи на опорочено упълномощаване основанието на иска за недействителност на сключената от представител сделка не се обема от чл. 26 ал.2 ЗЗД , но обстоятелствата по настоящето дело нямат отношение към тези разрешения, отчитащи възможността за потвърждаване.Върховен касационен съд е обръщал внимание на съдилищата да не приравняват липсата на представителна власт с липсата на съгласие ,за да не се допусне игнориране на института по чл.42 от ЗЗД при наличие на волеизявление за сделка и ищец, който оспорва единствено съгласието си за нея. Съображения по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК неоснователно се поддържат по правни въпроси ,на които вече е даден отговор в практиката на ВКС.
Искането на ответника по двете жалби за присъждане на разноски е основателно , основателно се претендира и разделно .
Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №8 от 07.01.2013 г. по гр.дело № 1402/2012г. на Пловдивски апелативен съд
Осъжда Б. Т. П. и Т. М. А. от [населено място] да заплатят на И. Д. Д. от гр. Ст.З., [улица] сумата 2 500 лева разноски за настоящата инстанция
Осъжда Б. Р. Г. с адр. гр. Ст. З. [улица] да заплатят на И. Д. Д. от [населено място], [улица] сумата 500 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .