О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
С. 13.06.20142014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2330 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Л. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 4.12.13г. по в.гр.д. № 4260/12г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 3.01.12г., поправено с решение от 29.03.13г. по гр.д.№ 26279/11г. на СРС като са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл.200 ал.1 и ал.3 от КТ за заплащане на сумите 30 000лв.-неимуществени вреди /от причинени болки и страдания, намалено самочувствие, неувереност в собствените сили, намалена работоспособност в размер на 72% и придобито рядко заболяване „Ш.-Х./, 585.20лв.-имуществени вреди /разходи за лечение/, в резултат на трудова злополука, както и за заплащане на сумата от 1 737.60лв. – пропусната полза, разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца, ако беше здрав и полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност по общественото осигуряване за периода 3.07.08г.-14.07.09г., ведно със законната лихва, върху всяка една от трите суми, считано от 20.06.11г.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като значим за изхода на спора се поставя въпроса, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ : Н. на злополуката по реда на чл.57 от КСО, пречка ли е за установяването й в исковото производство, в което се претендират гражданско правни последици – обезщетения за причинени вреди? Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 666 от 2.02.2010г. по гр.д.№ 2960/08г.на ІІ г.о. и на решения без задължителен характер на ІІІ г.о. с № 29 от 23.02.09г. по гр.д.№ 4279/07г. и № 993 от 5.11.2008г., съгласно които няма пречка без издаден акт по реда, предвиден в КСО, злополуката да се установява от съда в процеса по иск по чл.200 от КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в жалбата доводи и данните по делото, намира следното :
Няма спор по делото, че между страните е бил сключен трудов договор от 21.02.2001г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „машинист П.”.
Ищецът твърди, че по време на изпълнение на трудовите си задължения – на 3.07.2008г., около 16.30 часа, на строителен обект, находящ се в [населено място][жк] [улица]е претърпял трудова злополука /при слизане от багера за оглед на мястото е паднал от височина от около 1.5метра/, в резултат на което е получил „вътрешноставно счупване на лява пета кост”. Опериран е по спешност/ R. с плака и винтове/. Впоследствие по повод отстраняване на остеосинтезния материал и възникнало усложнение / фистула в областта на оперативния белег/ – е претърпял нова операция, кюртаж до здраво през 2010г. През 2011г. е получил ново усложнение – хроничен остеомиелит на лява петна кост. Последвала е нова операция /кюртаж, секвестректомия на лява петна кост – отстраняване на авиталните костни участъци/. Установена е коксартроза, двустранна, с асептична некроза на бедрените глави. През април 2011г. –е установено имуноалергично съдово заболяване „Ш.-Х.” /капиляротоксикоза с неизвестна етимология/.
С ЕР ТЕЛК № 0873 от 30.03.2011г. е определена 72% трудова нетрудоспособност.
Според медицинската експертиза всички заболявания са в причинна връзка с инцидента на 3.07.2008г.
Не се спори, че работодателят не е инициирал процедура за установяване на трудова злополука.
Ищецът е упражнил правото си по чл.57 ал.2 от КСО след изтичане на едногодишния преклузивен срок с декларация с вх.№ 902 от 24.10.2011г. Независимо, че е бил с установена към този момент намалена трудоспособност от 72 %, с определение № 13709 от 2.11.2011г. НОИ СУ ”Социално осигуряване” е прекратил образуваното производство по чл.60 от КСО поради „прекратяване на правото на лицето да декларира трудовата злополука, считано от 7.07.2009г.”
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Н./ „разследването на злополуката е задължително във всички случаи, когато има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи или злополуката е довело да инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. В тези случаи производството по разследване на злополуката се открива незабавно независимо от това дали е подадена декларация”.
При тези факти, за да приеме исковете за неоснователни и недоказани, въззивният съд се е позовал на преобладаващата съдебна практика, съгласно която при неупражняване на правото на защита в случай на бездействие на работодателя в предвидения едногодишен срок, възможността за провеждане на административно производството по смисъла на чл.57 ал.3 от КСО е преклудирана, а инцидентното установяване на трудовата злополука в исковия процес е недопустимо пред вид наличието на специален ред за нейното деклариране, разследване и квалифициране от компетентен орган.
С оглед изложените факти и мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, свързан със значението на недекларирането на злополуката по реда на чл.57 от КСО, в настоящата хипотеза, когато е причинена инвалидност и задължителното /по закон/ разследване не е извършено. Така поставеният въпрос доколкото е свързан с решаващите мотиви на възззивния съд е от значение за изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображенията:
Същественото в случая е, че въз основа на Протокол на медицинска комисия № 1 от 4.03.2011г., която е констатирала, че лицето е ползвало над 400 дни отпуск по болест за последните 2 години, ищецът е изпратен на ТЕЛК за определяне на процент инвалидност и последната с решение № 0873 от 30.03.2011г. е определила 72% трудова нетрудоспособност. В този случай съгласно горецитираната норма на чл.7 ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Н./ разследването на злополуката е било задължително, като Наредбата не поставя извършването му в зависимост от подаването на декларация по чл.57 ал.2 от КСО. Няма съдебна практика по въпроса – дали в хипотеза на установена инвалидност, за която се твърди, че е в резултат от трудова злополука и при липса на проведено разследване, което е задължително и без подадена декларация по чл.57 от КСО, съгласно чл.7 ал.2 от Н., т.е. при липса на осъществено по вина на компетентния орган административно производство по установяване на факта за наличие на трудова злополука, това установяване може да се извърши в рамките на производството по чл.200 от КТ?
Мотивиран от изложеното, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4.12.13г. по в.гр.д. № 4260/12г. на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.