О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
С. 19.09.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3551 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби против въззивно решение № 410 от 3.05.10г. по гр.д.№ 2438/06г. на Софийски апелативен съд,с което частично е отменено решение от 11.07.06г.по гр.д. № 72/05г.на СГС, като вместо това е постановено друго,с което е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключения на 12.10.2004г. предварителен договор за продажба на 37/72ид.ч.от следния недвижим имот : празно дворно място извън регулация,с площ от 3 982кв.м.,а по скица – 4 741кв.м.,находящо се в [населено място][жк],м.”Б. път”,съставляващо имот № 2290 по кад.лист № 722 по плана на [населено място] от 1950г.,а по плана от 1993г.-имот с пл.№ 1208 за цена от 53 599.64евро,от които 15 000 евро са заплатени,а останалите 38 599.64евро,следва да се заплатят в 14-дневен срок. Съдът е отхвърлил предявения от [фирма] иск с правно основание чл.19 ал.3 то ЗЗД против Ц. А. Г., Р. К. М. и Е. С. Т. и е потвърдил решението на районния съд,с което е отхвърлен същия иск против Е. Р. Г., О. Г. Г., Соколка Ц. Б., Р. И. Г., Г. С. Б. и В. С. Б..
Първата касационна жалба е подадена от М. А. Т., М. С. Т.,Ж. Н. Г., Д. Г. Г., Г. Г. Г., Р. С. И., Т. С. Й., С. Х. Б. и Р. С. Б., чрез процесуалния им представител адвокат М., а втората от [фирма] [населено място] чрез процесуалния представител адвокат М..
В представеното изложение като основание за допустимост в първата касационна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /противоречие на въззивния акт с решение № 1056 от 7.02.2006г. по т.д.№ 354/05г.на ТК на ВКС -без задължителен характер/ по поставен въпрос, свързан с изпълнение от страна на съда на задължението му да провери дали са спазени изискванията на закона за прехвърляне на собствеността по нотариален акт и по-специално това по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ за наличие на решение на общото събрание на дружеството за сключването на сделка за придобиване на процесния недвижим имот. Поставя се и въпроса – допустимо ли е обявяването за окончателен на предварителен договор за покупка на недвижим имот само за част от имота/а не за целия/. Счита,че по този въпрос въззивният акт противоречи на приетото в решения № 533 от 30.06.1999г. по т.д.№ 125/99г.на ІІ г.о. и № 203 от 23.01.1970г.по гр.д.№ 1549/69г.на І г.о. на ВКС.
В представеното изложение като основание за допустимост във втората касационна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /противоречие на въззивния акт с решения № 125 от 22.03.2006г. по гр.д.№ 1233/05г.на ІІ г.о. и № 227 от 8.04.2004г.по гр.д.№ 472/03г. на ІІ т.о.на ВКС -без задължителен характер/ по поставения въпрос дали уговарянето и получаването на капаро след сключване на предварителния договор са достатъчно съществени елементи,установяващи сключването на договора при положение,че е установено,че част от продавачите не са го подписали.
Срещу касационната жалба на [фирма] [населено място] е постъпил отговор само от ответниците И. Б.,чрез адвокат Р. и Л. Б.,с който оспорват допустимостта и основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
По един от поставените в предявените касационни жалби въпроси от значение за изхода на спора е констатирана противоречива практика на различни състави на ВКС,във връзка с което е образувано и е висящо т.д. № 3 по описа за 2013г.на ОСГТК на ВКС.Предмет на същото е постановяването на решение по въпроса „необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот или вещно право върху него,в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, за действителността на сделката,сключена от представляващия дружеството управител”. Тълкувателното дело е образувано, тъй като е констатирано противоречие в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, включително и по въпроса: недействителен ли е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от управител на дружество с ограничена отговорност, без да е налице съгласие на Общото събрание на съдружниците и необходимо ли е при обявяването му за окончателен, при постановяване на съдебния акт решението по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ да е налице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,че така образуваното тълкувателно дело,в което предстои да се реши въпрос, иден-тичен с поставения в касационната жалба на [фирма] [населено място], е от съществено значение за преценката на допустимостта на жалбата.Това налага производство по делото да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до постановяване на решение по т.д.№ 3/13г. Съгласно ТР № 2 от 28.09.2011г. по т.д.№ 2/2010г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по допустимостта на подадените касационни жалби след постановяване на тълкувателното решение,с което ще се отстрани констатираното противоречиво разрешаване на поставения въпрос.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 3551/13г.на ВКС до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 3/13г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: