Определение №112 от 41389 по ч.пр. дело №524/524 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

С., 25.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ :МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 1338 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.250 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпилата молба от адвокат М., процесуален представител на ответника по касация Е. П. Б.-Х. от [населено място], с искане да бъде допълнено постановеното определение № 287 от 6.03.13г.,като съдът се произнесе по направеното в представения отговор на касационната жалба искане за присъждане на платените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв., съгласно представения договор за правна услуга от 22.10.12г.
За постъпилата молба противната страна е била уведомена, с оглед изискването на чл.250 ал.2 от ГПК. На 18.04.13г. е постъпило писмено становище от процесуалния й представител, с което се оспорва искането с аргумента,че не са представени доказателства за реално осъществено плащане. Възражение за прекомерност не е направено.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:
Със свое определение № 287 от 6.03.13г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 4481 от 18.06.12г.по в.гр.д. № 15470/11г.на СГС.В така постановения акт не е налице произнасяне по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне по цялото искане на страната от касационната инстанция е основание, съгласно чл.250 от ГПК, за постановяване на допълнителен акт.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В случая – ответникът е представил договор за правна услуга от 22.10.12г.,в член 6 от който е посочено,че доверителят се задължава да заплати възнаграждение на довереника в размер на 1 300лв.,което е платено в момента на подписване на договора.Посочено е и че „ настоя-щият договор се счита за разписка за получен хонорар”.Договорът е подписан от сключилите го страни.
С оглед направеното от противната страна възражение,че представеният договор не е достатъчен,за да удостовери реално осъществено плащане,настоящият съдебен състав дължи произнасяне по този спорен въпрос.
Договорът за правна услуга е с предмет: довереникът да представлява довереника „пред ВКС,като подготви,подпише и даде отговор на касационна жалба по решение на СГС по гр.д.№ 15470/11г.и представлява доверителя до приключване на делото пред ВКС”. За тази услуга е договорено възнаграждение в размер на 1 300лв./чл.6/. Изявление за реалното заплащане на сумата се съдържа в цитирания чл.6,а доказателство за същото е разписката,каквато според волята на страните представлява сключения договор.Тъй като в него се съдържат всички съществени елементи,които притежава разписката – имена,ЕГН,адреси на двете страните,дата, предмет,стойност и основание на плащането, подписи, настоящият съдебен състав намира,че той е достатъчен,за да удостовери наличието на реално извършено плащане. Налице е изискването на закона за заплащане на претендираните разноски, поради което искането на ответната страна за присъждането им се явява основателно, постановеното определение следва да бъде допълнено, поради което Върховен касационен съд,състав на Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 287 от 6.03.13г. по гр.д.№ 1338/12г.на ВКС като ОСЪЖДА Столична община [населено място],представлявана от кмета, със седалище и адрес на управление: [улица] ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. Б.-Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 1 300лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
НАСТОЯЩЕТО определение да се счита неразделна част от определение № 287 от 6.03.13г. по гр.д.№ 1338 по описа за 2012г.на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top