Определение №411 от 22.8.2017 по ч.пр. дело №2626/2626 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 411
гр. София 22.08.2017 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.07.2017 (пети юли две хиляди и седемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2626 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 11 169/22.06.2017 година, подадена от Н. И. Ц., срещу определение № 912/16.03.2017 година на Софийския апелативен съд, шести състав, постановено по ч. гр. д. № 986/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд София е потвърдил разпореждане 3734/26.01.2017 година, на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д.. № 10 130/2016 година, с което е върната подадената от Н. И. Ц. частна жалба с вх. № 14 860/20.10.2016 година, като заедно с това е оставил без разглеждане подадената от Ц. частна жалба с вх. № 17 231/09.02.2017 година по регистратурата на Софийския апелативен съд, уточнена с молба от 22.02.2017 година, в останалата й част, с която се обжалват всички актове по делото,, с изключение на определение от 117.06.2016 година.
В подадената от Н. И. Ц. частна жалба се излагат съображения за това, че обжалваното определение, в частта му, с която е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд, е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено в тази му част, заедно с потвърденото с нея разпореждане на първоинстанционния и делото да се върне на последния за администриране на подадената частна жалба с вх. № 14 860/20.10.2016 година. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и в останалата му част, като по отношение на нея делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество.
Частната жалба е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С разпореждане от 12.10.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д. № 10 130/2016 година подадената от Н. И. Ц. срещу [фирма] [населено място] искова молба с вх. № 99 321/20.08.2014 година е била върната на ищеца, а производството по делото е било прекратено. Вследствие на това е постъпила жалба с вх. № 14 860/20.10.2016 година. С разпореждане от 14.11.2016 година съдът е оставил частната жалба без движение като е дал на Ц. едноседмичен срок от съобщението да уточни съдебния акт, срещу който жалбата е подадена, чрез посочване на датата на постановяването му. Тъй като тези указания не били изпълнение с разпореждане 3734/26.01.2017 година, на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д.. 10 130/2016 година частната жалба е била върната на Ц..
При въззивното обжалване на разпореждането за връчване съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви за това, че частната жалба с вх. № 14 860/20.10.2016 година не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 4 от ГПК и не съдържа ясно формулирано искане към въззивния съд, включително не е посочено срещу кой съдебен акт се подава жалбата. Първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 262, ал.1 от ГПК като е констатирал горната нередовност е дал точни и ясни указания към ответника за отстраняване на нередовността-да уточни срещу кой съдебен акт е подадена жалбата и в какво се състои искането по същата. В дадения от съда срок и до датата на постановяване на обжалваното разпореждане указанията на съда не са изпълнени, като по делото не е представена писмена молба от Н. И. Ц., с която последният да уточнява искането си по жалбата, предвид на което и с обжалваното разпореждане правилно съставът на Софийски градски съд е разпоредил връщане на жалба на основание чл. 262 от ГПК във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Без значение за правилността на обжалвания акт са представени в по-късен момент, след изтичане на указания на страната срок и след постановяване на обжалвания съдебен акт, молби от 09.02.2017 година и от 22.02.2017 година, с които жалбоподателят заявява да обжалва всички актове по делото.
С оглед на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че правилно първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане от 26.01.2017 година е върнал нередовната частна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвид на което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.
В тази си част определението на Софийския апелативен съд е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Във връзка с това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. И. Ц. е поставил правните процесуално правните въпроси за това обусловена ли е функционално правилността на разпореждането за връщане на частната жалба от правилността на разпореждането за оставяне на същата без движени и необходимо ли е да се дават указания на жалбоподателя да посочи обжалвания съдебен акт и искането до съда, при положение, че по делото е постановен един подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока за обжалването му, даден на жалбоподателя, последния подаде частна жалба. Изложение са твърдения, че в по тези въпроси определението на Софийския апелативен съд е постановено в противоречие с посочената в изложението задължителна съдебна практика на ВКС, поради което са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускането на определението до касационен контрол. В случая такъв контрол следва да бъде допуснат, тъй като първият от поставените от Н. И. Ц. процесуално правни въпроси е съществен, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на състава на Софийския апелативен съд при постановяване на определението му. Същевременно същият е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. При проверка на законосъобразността на разпореждане за връщане на искова молба, въззивна или касационна жалба, а също така и на частна жалба втората инстанция не е обвързана от констатациите на постановилия връщането съд за съществуването на нередовностите на исковата молба или на жалбата. Второинстанционният съд следва да извърши самостоятелна преценка дали тези нередовности съществуват или не, както и за това дали се е налагало да бъдат давани указания за отстраняването им. Освен това следва да извърши проверка и за това дали дадените указания от съда постановил връщането са ясни, точни и конкретни, като дават възможност на страната да отстрани нередовността. Второинстанционният съд трябва да провери и правилността на изводите на разпоредилия връщането съд за това, че нередовностите не са отстранени, а също така и дали не е постановено връщане на основание нередовности, за които не са давани указания за отстраняване. С оглед на това всички действия на съда, свързани с отстраняването на нередовностите на исковата молба или жалбата, намират отражение в крайния акт на съда, какъвто е разпореждането за връщане и се отразяват на неговата законосъобразност. В случая в производството е бил постановен само един подлежащ на обжалване съдебен акт, а именно разпореждане от 12.10.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д. № 10 130/2016 година подадената от Н. И. Ц. срещу [фирма] [населено място] искова молба с вх. № 99 321/20.08.2014 година е била върната на ищеца, а производството по делото е било прекратено, като подадената от Н. И. Ц. вх. № 14 860/20.10.2016 година е постъпила след като той е получил съобщението за разпореждането на 14.10.2016 година. Затова тя е могла да бъде свързана с разпореждане и без изричното посочване на същото като предмет на обжалване по смисъла на чл. 260, т. 2 от ГПК. Предвид на това не е било необходимо изричното й оставяне без движение за отстраняване на нередовност по чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, т. 2 и чл. 275, ал. 2 от ГПК. Самата частна жалба не съдържа изискуемите се по чл. 260, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК реквизити, но по отношение на тези нередовности не са давани указания за отстраняването им, макар че съставът на Софийския апелативен съд е приел обратното. Дадените указания са само за посочване на съдебния акт, срещу който е насочена жалбата, което е видно и от разпореждането за връщането й.
Предвид на горното обжалваното определение № 912/16.03.2017 година на Софийския апелативен съд, шести състав, постановено по ч. гр. д. № 986/2017 година следва да се отмени в частта му, с която е потвърдено разпореждане 3734/26.01.2017 година, на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д. №10 130/2016 година, с което е върната подадената от Н. И. Ц. частна жалба с вх. № 14 860/20.10.2016 година, заедно със самото разпореждане и делото трябва да бъде върнато на Софийски градски съд за предприемане на процесуални действия по администриране на частната жалба.
В останалата част си част обжалваното определение е такова по чл. 274, ал. 2 от ГПК и трябва да бъде потвърдено, тъй като изводите на състава на Софийски градски съд, че жалбата е просрочена по отношение на разпореждане от 12.10.2016 година., определение от 28.10.2014 година. и разпореждане от 19.01.2015 година и енедопустима срещу останалите актове на съда, за които законът не е предвидил инстанционен контрол са правилни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 912/16.03.2017 година на Софийския апелативен съд, шести състав, постановено по ч. гр. д. № 986/2017 година в частта му, с която е потвърдено разпореждане 3734/26.01.2017 година, на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д. № 10 130/2016 година, с което е върната подадената от Н. И. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] частна жалба с вх. № 14 860/20.10.2016 година.
ОТМЕНЯВА определение № 912/16.03.2017 година на Софийския апелативен съд, шести състав, постановено по ч. гр. д. № 986/2017 година в частта му, с която е потвърдено разпореждане 3734/26.01.2017 година, на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д. № 10 130/2016 година, с което е върната подадената от Н. И. Ц. частна жалба с вх. № 14 860/20.10.2016 година и потвърденото разпореждане като ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за предприемане на съдопроизводствените действия по администрирането на частната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 912/16.03.2017 година на Софийския апелативен съд, шести състав, постановено по ч. гр. д. № 986/2017 година в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.

Scroll to Top