О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
С., 16.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 1873 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК
Образувано е въз основа на подадената от Г. С. В. и Т. Н. В. от [населено място] частна жалба против определение от 3.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 40/2015г. на Окръжен съд Монтана, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната им жалба с вх.№ 1168 от 3.12.2014г. срещу разпореждане от 17.11.2014г. по ч.гр.д.№ 613/12г.на РС Берковица за оставяне без уважение молбата им за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2013г. и е прекратено производството по делото. Считат обжалвания акт за незаконосъобразен, поради което искат да бъде отменен, а въпроса решен по същество с обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира следното :
Подадената частна жалба е допустима /подадена е срещу акт на въззивния съд, с който е оставена без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/, но неоснователна. Фактите са следните:
По искане на заявителя [фирма] [населено място], Б. е издал на 25.09.2013г. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист срещу длъжниците Г. С. В. и Т. Н. В. за сумата 38 663.60 евро, вземане произтичащо от извлечение от счетоводна книга и договор за кредит, ведно със законната лихва и за суми, съставляващи лихви и разноски /конкретизирани по размер и период/.
След постъпило възражение от длъжниците, съдът с разпореждане от 14.04.2014г.е указал на кредитора да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си и да довнесе дължима държавна такса.
С молба от 11.06.2014г. [фирма] [населено място] е уведомила съда, че е предявила на 9.06.2014г. искова молба на основание чл.422 от ГПК, от която е приложила копие.
Последвала е молба от Г. С. В. и Т. Н. В., с която са поискали заповедта за изпълнение да бъде обезсилена поради липса на доказателства за изпълнение на второто дадено от съда указание за довнасяне на дължимата държавна такса.
С разпореждане от 17.11.2014г. искането им е оставено без уважение с мотива, че дадените от съда указания са изпълнени в срок, защото изискването на закона е за представяне на доказателства за предявяване на иска в установения едномесечен срок. Н. на доказателства за внасяне на държавна такса не е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение, защото в правомощията на съда, пред когото е предявен иска по чл.422 от ГПК е да провери дали таксата е внесена и съответно да следи за нейното събиране.
Длъжниците Г. С. В. и Т. Н. В. са подали частна жалба срещу разпореждането на съда. Същата е оставена без разглеждане с определение от 3.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 40/2015г. на Окръжен съд Монтана като недопустима поради липса на предвиден ред за обжалване. Съдът е посочил, че разпореждането за оставяне без уважение на искането за обезсилване на издадена заповед на изпълнение е акт, който не попада сред изброените в чл.274 ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Предвиденият ред за защита на правата на длъжниците е в исковото производство по чл.422 от ГПК.
При тези факти, настоящият съдебен състав не споделя довода на частните жалбоподатели, че разпореждането за оставяне без уважение на искането за обезсилване на издадена заповед на изпълнение съставлява акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, който подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Такъв е акта, с който се обезсилва издадена заповед за изпълнение, но не и този, с който искането се оставя без уважение, защото не преклудира права. Защитата на длъжниците /при неправилност на обжалвания акт/ може да бъде реализирана във висящото исково производство, в което те имат възможност да противопоставят възраженията си срещу вземането, включително и визираното в конкретния случай за липса на внесена пълна държавна такса. След като актът не е преграждащ и липсва предвиден ред за обжалване, правилно съдът е преценил подадената частна жалба като недопустима. Постановеният акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 3.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 40/2015г. на Окръжен съд Монтана, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Г. С. В. и Т. Н. В. от [населено място] [улица] частна жалба с вх.№ 1168 от 3.12.2014г. срещу разпореждане от 17.11.2014г. по ч.гр.д.№ 613/12г.на РС Берковица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.