2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 23.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3826 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ф. Ж. и А. Ф. Ж. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. М. К., против определение № 1857 от 26 юли 2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1187 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено определение № 349 от 4 април 2017 г., постановено по гр.д. № 351 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г., с което е оставена без уважение молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по същото дело решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорват се съображенията на съда, че признанието на иска от ответниците не е достатъчно за освобождаването им от разноски, когато предмет на спора е нищожността на привидна сделка. Сочи се, че ответниците никога не са твърдели, че оспорената сделка е действителна, а тъкмо напротив, признавали са и в преходен делбен процес нейната недействителност. Твърди се, че не двамата жалбоподатели, а трето за сделката лице – ответницата Ж., е дала повод за завеждането на делото, тъй като тя е претендирала последиците от привидната сделка. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя правен въпрос, за който се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С обжалваното определение е съобразено, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Й. С. Д. и В. Р. Д. от [населено място] против частните жалбоподатели и М. С. Ж. от [населено място], с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на сключен между ищците и първите двама ответници договор за покупко-продажба на недвижим имот поради привидност, както и за обявяване за действителен на прикрития с него договор за дарение. С първоинстанционното решение исковете са приети за основателни и ответниците са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски. Прието е, че нищожността на привидния договор, предмет на исковото производство, би могла да бъде обявена със сила на пресъдено нещо само в рамките на съдебен спор. Само по себе си признанието за привидност на договора не би могло извънсъдебно да уреди спора и да породи последиците от обявяване на нищожността. Затова приобретателите, сключили такъв договор, не биха могли да се освободят от отговорността за съдебни разноски само поради извършеното от тях признание на иска, тъй като повод за предявяването му е самото сключване на договора.
К. съд намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по поставения от частните жалбоподатели въпрос задължен ли е за разноските, направени от ищеца, ответник, който е сключил с ищеца привидна сделка, за която и ищецът знае, че е привидна, и който ответник с извънсъдебното си поведение не е дал повод за образуване на делото от страна на ищеца, и едновременно с това прави съдебно признание на иска, доколкото по него не се установява да е създадена съдебна практика по реда на чл. 274 ГПК, а искането за допускане на касационното обжалване поради противоречивото разрешаване на въпроса от съдилищата не се обосновава, тъй като представеното решение № 171 по гр.д. № 19/2013 г. на окръжния съд в [населено място] не е установено да е влязло в сила.
По поставения въпрос следва да се приеме, че когато е предявен иск за нищожност на привидна сделка, то повод за завеждането на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК съставлява фактът на самото сключване на привидната сделка. Ето защо, когато ответникът по този иск признава неговата основателност в съдебния процес или извън него, той дължи сторените в съдебното производство разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. С извънсъдебното признаване от ответника на нищожността на сделката не отпада интересът на ищеца от съдебното установяване на тази нищожност със сила на пресъдено нещо. Фактът на сключването на привидната сделка свидетелства за изявление на участвалите в сделката лица относно наличието на воля за пораждането на правните последици, към които е насочена тя, което обуславя интерес на останалите съдоговорители да претендират нищожността на сделката по съдебен ред. Затова състоянието на нищожност на привидната сделка и участието на ответника в нея представлява повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за завеждането на делото.
Частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд правилно и точно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като е присъдил сторените от ищците в исковото производство разноски в тежест на ответниците Д. и А. Ж.. В случая е постановено решение, с което исковете за прогласяване нищожността на процесната привидна сделка са уважени като основателни. Твърденията, че двамата ответници са признали исковите претенции и не са дали повод с извънсъдебното си поведение за завеждането на делото, не е относимо към задължението за заплащане на разноски, тъй като участието им в сделката, чиято прогласяването на чиято нищожност се претендира, съставлява повод за завеждането на делото. С оглед изложеното, като правилно, обжалваното определение на окръжния съд в [населено място] следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1857 от 26 юли 2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1187 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1857 от 26 юли 2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1187 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: