О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
С. 21.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2298 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Ц., чрез процесуалния представител адвокат Е. против въззивно решение № 122 от 7.03.2016г. по в.гр.д. № 62 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 51 от 14.12.2015г. по гр.д.№ 232/2015г. на Етрополски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.
К. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но независимо, че представя подробни касационна жалба и изложение и сочи практика на ВКС, не формулира конкретни въпроси, за които да е възможно да се провери дали са решени от въззивния съд в противоречие с установената практика. Решенията, на които касаторът се позовава са с № 504 от 13.07.2010г. по гр.д. № 1336/2009г. на ІІІ г.о., № 342 от 4.10.2011г. по гр.д. № 11/2011г. на ІV г.о., постановени по чл.290 ГПК и решения № 2301 от 24.01.2007г. по гр.д. № 947/2004г. на ІІІ г.о., № 946 от 14.05.2002г. по гр.д. № 1289/2001г. на ІІІ г.о. и № 1129 от 23.05.1995г. по гр.д. № 1214/1994г. на ІІ г.о. които не съставляват задължителна практика.
Отделно излага доводи, свързани с допуснато нарушение на материалния закон и по – специално на чл.328 ал.1 т.12 КТ, които обаче не могат да бъдат обсъждани, пред вид предназначението на настоящето производство /което е за проверка на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК/ и с оглед приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е обсъждането на въпрос, свързан с „обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор, породена от новите условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ”, съгласно установените в Закона за лечебните заведения изисквания. С оглед основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя и въпроса за избора на коректното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение при наличие на няколко, като в случая визира тези по чл.328 ал.1 т.2 и т.12 КТ.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищцата е заемала длъжността „Лекар дентална медицина/ стоматолог” в звено „Здравна служба”. Уволнена е със заповед № 801 от 24.07.2015г., на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ, поради обективна невъзможност да изпълнява длъжността, тъй като не е регистрирана по реда на чл.40 от Закона за лечебните заведения.
Настоящето уволнение е извършено в деня на явяването й на работа /на 24.07.2015г./, след отмяна на предходна заповед № 245 от 27.03.2013г., също издадена на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ и възстановяването й след съдебното обжалване.
Не се спори, че считано от 1.01.2013г. /включително и към горепосочената дата/, заеманата от ищцата длъжност, „Лекар дентална медицина/ стоматолог”/която е била единствена бройка/, вече не е съществувала в действащото щатно разписание.
Не се спори и че Е. М. Ц. е била регистрирана в Регионален център по здравеопазване – Софийска област като лечебно заведение „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина”, но въз основа на писмо № 35-70 от 12.11.2013г., по искане от титуляра на практиката, регистрацията й е заличена от Регистъра на лечебните заведения, на основание чл.24 ал.1 т.7 от Закона за лечебните заведения /З./ със заповед № РД-22-256 от 20.11.2013г. на директора на Р. Софийска област.
При тези данни, въззивният съд е приел извършеното уволнение за незаконно, поради това, че работодателят не е доказал, че реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Изложил е мотиви, че реалното премахване на длъжността на ищцата е основание за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, но не и по чл.328 ал.1 т.12 КТ.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че пред вид липсата на конкретно поставен въпрос, независимо от представената съдебна практика, основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не може да бъде обсъждано. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна и е възможно да се вложи различно съдържание от желаното от жалбоподателя.
Не е налице и второто посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по поставените въпроси досежно конкуренцията на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение и наличието на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл.328 ал.1 т.12 КТ /включително и с оглед приложението на Закона за лечебните заведения/, е налице практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата – основанието по чл.328 ал.1 т.12 КТ е самостоятелно и по фактически състав не се припокрива с никое от другите, посочени в закона. Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя са взаимно незаменяеми и евентуалното наличие на друго основание, би изключило приложението на това по чл.328 ал.1 т.12 КТ. По фактически състав посоченото основание изисква доказване от страна на работодателя на нова фактическа обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно поради причина, която не може да бъде преодоляна от страните. Изискването за регистрация, което нормата на чл.13, във вр.с чл.40 от Закона за лечебните заведения въвежда за осъществяване на индивидуална практика за първична медицинска помощ, не съставлява такава пречка, защото преодоляването й е възможно. Предвидената в чл.40 задължителна регистрация се извършва въз основа на заявление на лекар по дентална медицина /каквато не се спори, че ищцата е/, към което следва да се приложат конкретно посочени документи. Касае се до техническо действие, което би могло да бъде осъществено, още повече, че не е спорно, че ищцата е притежавала такава регистрация, чието заличаване е станало по нейното искане /съответно разумното очакване е по нейно искане необходимата регистрация да може да бъде осъществена/. Съвсем друг е обективният характер на причините, които визира хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 КТ, съгласно установената практика /например постановено по чл.290 ГПК решение № 342 от 4.10.2011г. по гр.д. № 11/2011г. на ІV г.о./ – те трябва да са свързани с такава невъзможност за изпълнение на трудовите функции, че да са непреодолими.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице специалните основания по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 7.03.2016г. по в.гр.д. № 62 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.