О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
С. 14.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. ч.гр.д.№ 2804 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК
Образувано е въз основа на подадената от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. частна жалба с вх.№ 3370 от 29.06.2016г. против определение № 163 от 9.02.2016г. по гр.д. № 5116/2015г. на Върховен касационен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес, касационната му жалба срещу въззивно решение № 1091 от 27.05.2015г. по гр.д.№ 457/2014г. на САС. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията :
С определение № 163 от 9.02.2016г., постановено по реда на чл.288 ГПК, съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба в частта, в която е потвърдено от САС решение от 22.08.2012г., постановено по гр.д.№ 12550/2011г. на СГС, а в останалата част не е допуснал касационно обжалване на въззивния акт. С това решение на СГС от 22.08.2012г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него решение от 11.07.2011г. като след първия абзац е добавен нов текст : ”Отхвърля исковете за горницата над 5 000лв. до пълния предявен размер от 40 000лв. като неоснователен”. С оглед наличието на постановен отхвърлителен диспозитив, ВКС е приел, че жалбоподателят, който е ответник в производството, няма правен интерес да обжалва решението, в посочената част, която го ползва.
В подадената частна жалба, жалбоподателят оспорва този извод с довод за недопустимост на решението на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като поправеното решение било недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Счита, че ВКС, с определението си по чл.288 ГПК, като не е допуснал касационно обжалване на постановения въззивен акт, е нарушил общ принцип на правото, че не е допустимо за едно и също деяние да се образува повторно производство. /Визира се факта, че е налице влязла в сила присъда, с която трето физическо лице – П. К. – е признат за виновен, осъден е за клевета и е присъдено обезщетение в размер на 10 000лв. в полза на ищцата, което тя повторно претендирала по реда на чл.45, във вр.с чл.49 ЗЗД и от [фирма]. Според жалбоподателя изводът на съда, че няма правен интерес от обжалване е в противоречие с т.8 и т.9 от Постановление № 7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за правилен и счита, че следва да бъде потвърден.
Определението по чл.288 ГПК е окончателен акт, който не подлежи на обжалване, поради което към настоящия момент, не могат да се обсъждат възражения, които са могли да били предмет на вече приключилото производството, каквото е възражението за недопустимост на съдебния акт, постановен по съществото на спора.
Настоящето производство е висящо само досежно частта от определение № 163 от 9.02.2016г. по гр.д. № 5116/2015г. на ВКС, с която е прекратено производството пред ВКС /поради недопустимост/ по подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 1091 от 27.05.2015г. по гр.д.№ 457/2014г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение на СГС за поправка на постановения акт, като е добавен диспозитив за отхвърляне на иска за разликата между уважения размер от 5 000лв. до предявения от 40 000лв. Следователно единственият спорен въпрос в настоящето производство е: дали ответната страна има правен интерес да обжалва акт на съда, с който предявения срещу нея от ищеца иск е отхвърлен. В теорията и практика няма спор, че отговорът на този въпрос е отрицателен, защото резултатът от постановения акт е, че не настъпва промяна в правната сфера на ответника /тя остава такава каквато е била преди акта/. Жалбоподателят не може да обоснове правен интерес за обжалване на въззивния акт в тази му част с доводи, касаещи редовността на подадена искова молба, по която вече е налице влязъл в сила съдебен акт, защото това би означавало преразглеждане на спор, разрешен със сила на присъдено нещо.
За пълнота следва да се посочи, че противоречие с т.8 и т.9 от Постановление № 7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС, няма. За гражданският съд, който разглежда иска по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние е задължителна присъдата на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая с влязлата в сила присъда е признато за виновно трето физическо лице за това, че устно, пред журналист, е приписал престъпление „подкуп” на ищцата по настоящето дело, в качеството й на длъжностно лице – служител в СО район Искър. В мотивите си, ВКС е посочил, че възражението за недопустимост на иска е направено за пръв път пред касационната инстанция, по делото не е изследван въпроса и не може да се приеме, че деянието, за което е присъдено обезщетение от наказателния съд с присъдата е идентично с деянието, предмет на настоящия иск. Последното съдът е приел, че се изразява в отразяване на твърдения на физическо лице и тяхното разпространяване чрез печатно издание. Съдът е приел, че отговорността за причинените вреди е на издателя, защото е надхвърлил конституционно гарантираното му право по чл.41 ал.1 изр.1 К. и противоправно е засегнал достойнството и доброто име на пострадалата. На това основание нарушение по т.9 от Постановление № 7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС не може да има, още повече, че в случая обезщетението, присъдено по чл.49 ЗЗД не надвишава обезщетението, присъдено в тежест на осъдения от наказателния съд.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 163 от 9.02.2016г. по гр.д. № 5116/2015г. на Върховен касационен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 1091 от 27.05.2015г. по гр.д.№ 457/2014г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.