О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
С. , 16.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА М. РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 801 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Г. К. от [населено място] брег, [община], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 14.11.2014г. по в.гр.д.№ 183 по описа за 2014г. на Окръжен съд Кюстендил, в ЧАСТТА, с която e отменено решение № 37 от 17.01.2014г. по гр.д. № 1512/13г. на Районен съд Дупница досежно определените родителски права по отношение на детето Вяра В. К. и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването им на майката, определен е режим на лични отношение на майката с другото дете Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване – от 9ч. в събота до 18 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с ползвания от бащата платен годишен отпуск и по пет дни през коледната и пролетната ваканции, определен е режим на лични отношение на бащата с детето Вяра всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с приспиване – от 9ч. в събота до 18 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с ползвания от майката платен годишен отпуск и по пет дни през коледната и пролетната ваканции, определена е ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., която бащата В. Г. К. следва да заплаща на детето Вяра В. К. чрез неговата майка и законен представител П. Й. К., считано от влизане в сила на решението до промяна в обстоятелствата, ведно със законната лихва при забава върху всяка просрочена вноска. Решението е потвърдено в частта, в която е постановено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на жената, упражняването на родителските права по отношение на детето Д. е предоставено на бащата, определена е ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., която майката следва да заплаща на детето Д. В. К. чрез неговия баща и законен представител, ведно със законната лихва и е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място] брег на мъжа.
Като основание за допустимост на подадената от касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с ППВС № 1 от 12.11.74г. по гр.д.№ 3/74г., с т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес и с решение по чл.290 от ГПК с № 116 от 16.04.2014г. по гр.д.№ 5156/13г. на ІV г.о./ по следните поставени въпроси: 1. Представляват ли важни причини за разделяне на децата наличието на родителски капацитет и възможност за полагане на грижи от страна на майката, наличието на възрастова разлика между децата от около 6 години, при положение, че е установена силна привързаност помежду им, по-голямото дете полага грижи за по-малкото и е налице заключение на експерт, че децата не следва да се разделят?, 2. Следва ли интересът на майката да е водещ при разрешаване на въпроса за разделяне на децата? и 3. Длъжен ли е съдът да събира доказателства с оглед охрана интересите на детето във всеки момент от развитието на производството, включително и като изслуша родителите по свой почин, както и да следи за интересите на детето при преценка на релевантните обстоятелства имащи значение за определяне на местожителството, така че децата да живеят заедно и да не се допуска разделянето им?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на постановени по чл.290 от ГПК решения с № 207 от 24.07.2013г. по гр.д.№ 911/12г. на ІV г.о. и № 152 от 18.06.2012г. по гр.д.№ 1066/11г. на ІІІг.о. на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е постановил решението си след комплексна преценка на всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извода, че и двамата родители разполагат с необходимите възпитателски качества, имат необходимия капацитет за да отглеждат и да подпомагат развитието на децата, разполагат с подходящо социално обкръжение и могат да разчитат на помощ от близки и роднини. Преценил е, че родителските права по отношение на детето Д. следва да се предоставят на бащата, а на детето Вяра на майката, като е съобразил че е „очевидно невъзможно и в разрез с интересите на детето Д.” родителските права и по отношение на нея да се предоставят на майката /детето с осъзната категоричност заявява, че не желае да живее с майката, чувства се сигурно, спокойно и обичано при баща си, като за последния е установено, че полага адекватни грижи за детето, изслушаните от съда експерти са единодушни, че е необходимо време за възстановяване на отношенията майка-дете/, а за детето Вяра – конкретните му нужди от майчини грижи по отглеждане и възпитание във връзка с неговите възраст /на 4 години/ и пол, установената между тях емоционална връзка, необходимостта от осигуряване на защитеност и спокойна атмосфера /за което алармират изготвилите експертизите вещи лица/ и осуетяване на възможностите – от една страна да се загуби връзката между майка и дете и от друга – да не се позволи сестрата да се превърне в майка. След анализ на фактите по делото, въззивният съд е достигнал до извода, че разделянето на децата не би довело до прекъсване на установената връзка на привързаност и близост помежду им. Преценил е, че са налице важни причини, налагащи на този етап да се даде превес на необходимостта непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на по-малкото дете да се полагат от майката, вместо на съвместното живеене на децата и „компенсирането” на липсата на майката от другото дете.
При тези мотиви, поставените от касатора въпроси, свързани с разделянето на децата и защита на техния интерес, съставляват общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях, обаче, не следва да се допуска касационно обжалване, защото са решени от въззивния съд съобразно / а не в противоречие/ с установената /включително и посочена от касатора/ задължителна практика. Съображенията:
Съгласно ППВС № 1 от 12.11.74г. по гр.д.№ 3/74г. преценката на кого да се предоставят родителските права във всеки разглеждан случай е конкретна и зависи от съвкупността установени по делото обстоятелства. Предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други – при другия родител се допуска само при наличие на сериозни причини, които в цитираното ППВС са изброени примерно. Преценката отново е конкретна, поради което съдът следва да я направи в мотивите след обективен и трезв анализ на всички релевантни факти, при наличие на подробна аргументация. Определящ е интереса на децата, който следва да бъде изяснен след установяване на действителните отношения между родителите, между тях и децата и между самите деца. За целта задължително се изслушват родителите, по възможност техни близки и приятели, експерти и ако възрастта им го позволява – и децата.
В разглеждания случай – съдът подробно е обсъдил всички съотносими обстоятелства, като ясно е мотивирал фактите, въз основа на които е преценил, че са налице важни причини за разделяне на децата. Наличието на родителски капацитет на майката, безспорно установената й възможност да полага грижи за детето, наличието на възрастова разлика между децата от около 6 години, фактът, че по-голямото полага грижи за по-малкото и е налице заключение на експерт, че децата не следва да се разделят, са само една част от обстоятелствата, които въззивният съд е съобразил. Решаващите факти, въз основа на които е взел решението си за разделяне на децата са: категоричното нежелание на по-голямото дете Д. /на 11 години/ да живее с майката / чувства се обидена и не иска да я вижда/, заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съгласно което Д. е привързана към сестра си, към „която поради по-голямата възрастова разлика има родителски стил на отношение”, „което е компенсаторен, заместителен механизъм в семейства, при които майката отсъства”, при раздяла на родителите, „обикновено по-голямата сестра се идентифицира като „жената в семейството”, приемайки позицията да защитава целостта му”,както и необходимостта от време да бъде дадена възможност на Д. „да избере, подкрепи и изгради алтернативен начин на поведение и да интернализира добър образ на майката”. От значение за решението на съда е и заключението на експертите относно детето Вяра, за което приемат, че „установеният режим на пребиваване при родителите /една седмица при единия и една седмица при другия/ е рисков за нея, защото не създава възможност за успокояване на детето с постоянство на обектите и грижите, с прогнозируемост на средата, а в най-висока степен създава опасност за манипулация от възрастните”. По този начин е изложена най-интензивно емоционално натоварване и изисквания за мобилизация.
Изложените от въззивния съд мотиви сочат, че не интересът на майката, а този на децата е бил водещ при вземане на решението за разделянето им. До извода си съдът е достигнал след като е изслушал родителите, близки и приятели, както и експертите, изготвили приетите по делото заключения и социални доклади, въз основа на което е стигнал до извода, че не е възможно децата да живеят заедно при никой от родителите и е определил местожителството им, така че възможно най-добре да бъде защитен интереса им.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.11.2014г. по в.гр.д.№ 183 по описа за 2014г. на Окръжен съд Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.