О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С. 15.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 291 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Звездан Т. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 271 от 22.11.2010г. по в.гр.д. № 348 по описа за 2010г. на Смолянски окръжен съд,с което е отменено решение № 32 от 14.04.2010г. по гр.д. №201/2009г.на Смолянски районен съд в частта,с която е осъден Звездан Т. А. да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на А. Х. К. разликата от 13 514.70 лв. до 18 514.70лв.,и вместо това е постановил друго,с което е отхвърлил предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, произтичащи от виновно извършено- по непредпазливост деяние на 3.10.2008г.в [населено място] за разликата от 13 514.70лв. до 18 514.70лв.като неоснователен и недоказан и е оставил в сила решението на РС в останалата част до размер на 13 514.70лв. /от които 10 000лв.-неимуществени вреди и 3 514.70лв.-имуществени/ и е определил следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос,във връзка с приложимостта на нормите на чл.51 ал.2 от ЗЗД и по-специално- дали с оглед ангажираните по делото доказателства може да се приеме,че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите и на чл.223 ал.2 от ГПК,във връзка с твърдението,че в мотивите си съдът не е обсъдил отговорността на привлеченото трето лице – ЗК [фирма] С..
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав – се е позовал на влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№64/09г.на Д.,с която е установена вината на ответника за извършване на деяние по чл.343 ал.1 б.”б”изр.1,във връзка с чл.342 ал.1 от НК за това,че на 3.10.2008г.на Г. Забрал,при управление на собствения му л.а. марка ”Москвич 412”, нарушавайки правилата за движение по чл.50 и чл.46 ал.1,във вр.с чл.45 ал.2 от П.,в обсега на знак Б1,на Т образно кръстовище,като не е пропуснал движещия се мотоциклет „Сузуки 125”,управляван от ищеца,движещ се по път с предимство – по непредпазливост е допуснал причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагметно счупване на десния голям и малък пищял, в горната част,счупване на страничен кондил и междукондиларно плато на левия голям пищял,довели до трайно затрудняване на движението на двата долни крайника.В. съд е обсъдил подробно направеното от ответната страна възражение за допуснато от ищеца съпричиняване,което не е уважил поради липса на ангажирани доказателства за това ищеца да е допуснал нарушение по ЗДвП, което да е в причинна връзка с произшествието.При определяне на обезщетението съдът е съобразил характера, вида и броя на причиненото увреждане,възрастта на пострадалия, периода на оздравителния процес, сложността и спецификата на проведеното лечение, претърпяната оперативна намеса, свързана с поставяне,а след това и отстраняване на метални имплантанти и в двата крака.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касатора въпроси- следва извод,че последните не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така,защото за да бъде годно общо основание за допустимост поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос – трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.В случая – поставеният въпрос за това дали с оглед ангажираните по делото доказателства може да се приеме,че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите – неизбежно изисква преценка за правилността на направени от въззивния съд правни изводи,а на вторият въпрос –за приложението на чл.223 ал.2 от ГПК- отговорът се съдържа в закона.Съгласно цитираната норма – установеното от съда в мотивите на решението,е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.Тъй като отговорността на третото лице произтича от закона – не е необходимо това изрично да се посочва в съдебния акт. Преценката да това дали направените от въззивния съд правни изводи са правилни и обосновани – не може да се извършва в настоящата фаза на процеса,която е по допустимост.Това може да се направи едва и само след като съдът допусне касационно обжалване,а това не е възможно без коректно заявено общо основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 271 от 22.11.2010г. по в.гр.д. № 348 по описа за 2010г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.