О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
София 27.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1151 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Т. Р. от[населено място],чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 171 от 17.05.2010г. по в.гр.д.№ 201 по описа за 2010г. на Р. окръжен съд,с което е отменено решение № 185 от 23.12.2009г. по гр.д. № 4956/2009г.на Районен съд Русе,в частта, с която искът за установяване на вземането на [фирма][населено място] е отхвърлен до размер на 8 238лв.,ведно със законната лихва, считано от 17.09.2008г.и вместо това е постановено друго,с което е признато за установено вземането на [фирма][населено място] към Р. Т. Р. за сумата от 8 238лв.,представляваща вреда от липси на 5бр.позлатени часовници и 167бр.монети,ведно със законната лихва, считано от 17.09.2008г.,за което въз основа на акт за начет № 11040021 от 15.09.2008г.е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК по гр.д.№776/09г.на РРС,потвърдено е решението на районния съд в останалата част,в която е отхвърлен иска с правно основание чл.422 от ГПК за главницата над 8 238лв. до 8 688лв. и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за имуществената отговорност на ответника /сега касатор/в случай, при който стойността на предвидените като материали с представителен характер – е счетоводно отразена,включена в годишните финансови отчети, одобрена от компетентния колективен орган -Съвет на директорите,но няма съставени документи,установяващи разходването- на кого,по какъв начин и кога.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че ответникът в качеството си на изпълнителен директор на еднолично акционерно дружество с държавно участие носи пълна имуществена отговорност съгласно чл.23 т.4 от ЗДФИ за противоправно причинени вреди от липси.В случая отговорността му произтича от неизпълнение на вмененото му задължение да създаде организация и да упражнява контрол относно съхраняването,отчитането и движението на материални ценности, което неизпълнение е довело до липса на 5бр.позлатени часовници и 167 броя монети,за които е установено,че са били съхранявани в касата на директора,без да са съставяни документи по приемането и предаването им. Налице е състояние на неотчетност,водещо до невъзможност да се установи причината за недостига на ценностите,което съставлява липса, причинена от противоправното поведение на ответника.
При така изложените мотиви – следва да се приеме,че поставения от касатора въпрос за имужествената му отговорност – е свързан с правилността и обосноваността на постановения въззивен акт и въз основа на него –съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС- не следва да се допуска касационно обжалване.Както беше посочено в същото -поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая- отговорността на касатора произтича от закона и е в пряка връзка със заеманата от него длъжност и с установената при финансовата инспекция на органите на ЗДФИ липса – с акт за начет № 11040021 от 15.09.2008г.,констатациите на който се смятат за истински до доказване на противното.В случая определящо значение има липса на издадени разходно оправдателни документи за горепосочените материали /за 5 броя позлатени часовници и 167 броя монети на стойност 8 238лв./,а не наличието на надлежното им заприходяване като активи,на което акцентира касатора.
Мотивиран от гореизложеното и като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 17.05.2010г. по в.гр.д.№ 201 по описа за 2010г. на Р. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.