ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 489
София, 05.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1272 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.Г. като процесуален представител на „Къща-музей „Ив.Вазов” С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ПОС/ от 29.ХІ.2018г. по гр.д. № 2222/2018г.
Ответникът по жалбата С. Ф. Ф. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Б.В. е заел становище, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ПОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на РС Карлово от 10.VІІ.2018г. по гр.д. № 1613/2017г. в частта, с която е уважен предявеният от С. Ф. срещу Къща-музей „Ив.Вазов” иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор” на къщата-музей на основание чл.344 ал.1 т.6 КТ е незаконно, тъй като изменението на образователните изисквания за заемане на длъжността работодателят е следвало, но не е съгласувал с Министерство на културата /МК/. Съдът се е основал за извода си на разпоредбите на чл.28 ал.5 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и чл.8 ал.5 изр.2 от Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗКР/, съгласно които правоотношенията с директорите на къщи-музеи възникват въз основа на конкурс, условията на който се съгласуват с МК, при което и промяната на изискванията за заемане на длъжността следва да бъде съгласувана. В противен случай биха се създали предпоставки за обезсмисляне и заобикаляне на изискването за съгласуване, тъй като работодателят във всеки момент след провеждане на конкурс би могъл да променя условията му без такова. Налице е специална хипотеза, при която с нормативен акт е предвидено задължение за съгласуване, което не отменя правото на работодателя да определи изискванията за длъжността, но упражняването на същото следва да се предхожда от становище на МК. При тези обстоятелства въззивният съд е счел за безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението – злоупотреба с правото на работодателя, тъй като нововъведеното изискване е единствено с цел прекратяване на трудовия договор с него, а не с оглед на нуждите и интереса на работата, и че правоотношението е следвало да бъде прекратено по чл.328 ал.1 т.11, а не по т.6 КТ.
В изложението касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите „задължен ли е при прекратяване на трудов договор с директор на музей при промяна на изискването за образование работодателят предварително да извърши съгласуване с МК”; „задължението за съгласуване на условията на конкурс съгласно чл.8 ал.5 ЗЗРК съдържа ли и задължение за съгласуване с МК и на изменение на длъжностната характеристика в хода на изпълнението на възникналото от конкурс правоотношение”, за съотношението между ЗЗРК и ЗКН и възможно ли е да се твърди, че единият е общ, а другият специален, и кой от двата е общ и кой специален. Твърди се, че по поставените въпроси не е налице съдебна практика и те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпроса, уточнен от съда, „задължен ли е работодателят предвид разпоредбата на чл.8 ал.5 ЗЗРК при прекратяване на трудов договор с директор на общински музей поради промяна на изискването за образование предварително да съгласува с МК промяната”. По въпроса на настоящия състав не е известна практика, а той е от значение за спора по делото и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По въпросите за съотношението между ЗЗРК и ЗКН въззивният съд не е формирал изводи, поради което те не отговарят на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване по тях.
За касационното обжалване на касатора следва да се укаже да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 40лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ състав, № 1463/29.ХІ.2018г. по гр.д. 2222/2018г.
УКАЗВА на КЪЩА-МУЗЕЙ „ИВАН ВАЗОВ” [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 40лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса или след изтичането на срока за изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: