О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София 19.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1731 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. С. П. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Г. против въззивно решение № 906 от 22.06.2010г. по в.гр.д.№417 по описа за 2010г. на П. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 526 от 18.12.2009г. по гр.д. № 391/2009г.на Районен съд Асеновград, като е осъдена К. С. П. да заплати на [фирма][населено място] сумата от 6470. 20лв.,получена на отпаднало основание поради постановяване на решение № 114 от 23.12.08г.на АРС,ведно със законната лихва,считано от 8.03.2009г.,като е отхвърлен иска за разликата до 6 928.20лв.,както и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 150лв. за периода 30.05.08г.-8.04.09г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това – при наличието на какви предпоставки следва да се връща получена сума от присъдено обезщетение за трайно намалена работоспособност на отпаднало основание и дали отмяната на решение на Т.,въз основа на което е присъдено обезщетението е достатъчно основание за това.Отделно в изложението-се излагат доводи за неправилност на постановения въззивен акт,поради необсъждане на изложения довод за това,че присъде-ните обезщетения не са получени на отпаднало основание,тъй като перио-дите,за което са присъдени не са свързани с”новия юридически факт”. Твърди се и че по въпроса за дължимостта на вземането по изп.д.№192/05г. са постановени противоречиви съдебни решения,които се прилагат.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за основателен, въззивният състав се е мотивирал с влязлото в сила решение по гр.д.№ 363/98г.на РС,с което е прието за установено,че „З. фешън”не дължи на К. П. сумата от 6 928.20лв.поради настъпил нов юридически факт- с издадено ЕР № 1569 от 6.12.05г.е отменен ЕР на Т. № 0715 от 5.03.2002г.По този начин- получената процесна сума, присъдена по в.гр.д.№2012/04г.на ПОС,като обезщетение за причинени вреди от професионално заболяване/представляваща вземане по изп.д.№192/05г.на Д. при АРС/- се явява получена на отпаднало правно основание и подлежи на връщане.
При така изложените мотиви,поставеният от касатора въпрос за това дали отмяната на решение на Т. е предпоставка за връщане на получена сума от присъдено обезщетение,за установена трайно намалена работоспособност – следва да се приеме, че не е от значение за изхода на настоящия спор,който е с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.Това е така, защото поставения въпрос вече е бил разрешен със сила на присъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 363/98г.на РС. Пререшаването му е недопустимо.Въззивният съд е постановил акта си съобразно задължението си- да се съобрази с приетото за установено с влязлото в сила решение и не е възможно- макар и в друго производство – между същите страни на поставения въпрос да бъде даден друг отговор. Липсата на общо основание за допустимост изключва възможността да се обсъжда наличието на посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По довода за неправилност на постановения въззивен акт – настоящият състав не може да се произнася.Основанията за касационно обжалване/по чл.281 от ГПК/ се проверяват и касационната инстанция ги разглеждат само и ако бъде допуснато касационно обжалване/за което в случая предпоставките не са налице/.
Доводът за постановени противоречиви съдебни решения относно дължимостта на вземането по изп.д.№ 192/05г.вече е бил обсъждан и на същия е отговорено /с Определение №1843/7.0708г.на ПОС/,в смисъл,че визираните от касатора решения по в.гр.д.№ 1752/07г.на ПОС и по гр.д.№363/08г. наАРС –независимо,че са между едни и същи страни и са със сходни искания, не са идентични,тъй като основанията на исковете,по които са образувани са различни/основание за едното е решение на Т. №0715 от 5.03.2002г.,а на другото-решение на НЕЛК №1569 от 6.12.2005г./
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 906 от 22.06.2010г. по в.гр.д.№417 по описа за 2010г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.