2
определение по гр.д.№ 4070 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4070 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение- В.“ Е. срещу решение № 251 от 02.07.2019 г. по в.гр.д.№ 295 от 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 65 от 12.03.2019 г. по гр.д.№ 868 от 2018 г. на Велинградски районен съд в обжалваната му част, с която на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на [община], че „МБАЛ- В.“ Е. е собственик на едноетажна масивна сграда за почивна база № 1, със застроена площ от 152 кв.м., построена в поземлен имот № …., с площ от 0,980 дка, находящ се в землището на [населено място], м.„О.“, ЕКАТТЕ 70648 и вместо това е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от жалбоподателя практика на ВКС /решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 536 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 223 от 16.11.2016 г. по гр.д.№ 1626 от 2016 г. на ВС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Изключва ли се на основание чл.183 ГПК от доказателствата по делото писмено доказателство при липса на изрично искане на насрещната страна за представяне на оригинала на това доказателство и при липса на определение на съда, с което се изключва това писмено доказателство от доказателствения материал по делото ?
2. Възможно ли е пълно и главно доказване на предявен иск само с косвени доказателства ?
Поставят се и следните правни въпроси, по които жалбоподателят счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК:
1. В хипотезата на чл.104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, при преобразуване на публичните здравни заведения по чл.101, чл.102 или чл.103 ЗЛЗ, необходимо ли е изрично решение на общината за включване в баланса на здравното заведение на движимото и недвижимо имущество- общинска собственост, предоставено за стопанисване и управление на лечебното заведение преди преобразуването му ?
2. Необходимо ли е писменото доказателство, удостоверяващо завеждане в уставния фонд по сметка 203 на баланса, на земя и сгради, да съдържа подробности за това как и защо е заведена в сметка 203 сградата, за да се зачете доказателствената сила на това доказателство ?
3. При преобразуването на публичните здравни заведения, извършено по реда на чл.101, чл.102 или чл.103 ЗЛЗ, приложима ли е Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, приета с ПМС № 179 от 19.09.1991 г. ?
Изложени са съображения и за очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 08.10.2019 г. пълномощникът на ответника по жалбата [община] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд да не бъде допускано и да се присъдят направените от [община] разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска.
За да постанови обжалваното решение за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост на сграда- почивна база № 1 в [населено място], м.“О.“, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от Закона за лечебните заведения, с преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103 ЗЛС предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество- държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. Посочил е, че условията, за да се трансформира общинско имущество в имущество, собственост на възникналото чрез преобразуване публично лечебно заведение като Е., са: 1. на преобразуваното лечебно заведение да е предоставено право на управление и стопанисване от съответната община на такова имущество, 2. реално лечебното заведение да управлява и стопанисва предоставеното му общинско имущество и 3. предоставеното имущество да е включено по надлежния ред в баланса на здравното заведение, въз основа на който последното се преобразува. Прието е, че в закона няма легално определение на понятието какво означава включване на имуществото в баланса на здравното заведение, поради което това обстоятелство е въпрос на конкретна фактическа и правна преценка.
Посочил е, че в Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуването на Е. с държавно имущество, приета с ПМС №179 от 19.09.1991 г., е предвиден механизъм и стъпки, които следва да се осъществят, за да се включи имущество в баланса на лечебното заведение, като подробно е изложил какъв е съответният ред по посочената наредба. Приел е, че акцентът се поставя върху извършване на предварителна инвентаризация на имуществото в натурално и стойностно изражение. В конкретния случай, според въззивния съд, в нито един от документите, представени по делото от ищеца, няма такъв, който ясно и недвусмислено да сочи, че е бил спазен предвидения в горепосочената Наредба ред за оценка на имуществото на Общинска болница В. и за включване на процесната почивна база в баланса на лечебното заведание към дата 30.06.2000 г., така както е посочено в заповедта на Министъра на образованието № РД 20-31 от 01.08.2000 г., а преди това и в решението на ОбС- [населено място] № 194 от 19.07.2000 г. Във всички документи на счетоводството на Общинска болница В. към процесната дата, активите на последната са посочени само стойностно, и то сумарно. В нито един от документите няма посочване на натуралното изражение на Д. и по-конкретно на сгради, земи, гори и трайни насаждения.
Съдът е обсъдил и издаденото от Общинска болница В. удостоверение № 583 от 18.06.1997 г. за завеждане по уставния фонд на болницата по сметка 203 на Почивна база в [населено място] с обща площ от 9 000 кв.м., в това число и застроена площ от 152 кв.м. на стойност 40 200 лв. Приел е, че то не е актуално, доколкото балансът следва да отразява действителната материална наличност от земи и сгради към 30.06.2000 г. На второ място е посочил, че този документ е свидетелстващ и отразява изгодни за издателя му факти и обстоятелства, като не съдържа подробности за това как и защо працесната сграда е заведена в баланса на здравното заведение и дали се касае за заведени сгради само като такива с предоставено единствено право на стопанисване и управление, така както е по съставения от [община] акт за частна общинска собственост от същата година и без данни за взето решение от собственика на имуществото / [община]/ за предоставянето на собствения му имот да бъде заведен в уставния фонд на болницата, за което ако е предоставено това, е следвало да се посочи в самия акт за частна общинска собственост. Освен това е приел, че този документ е изключен от доказателствения материал на делото с изрично протоколно определение на съда от 20.12.2018г.- лист 172 от делото.
Според въззивния съд, режимът на трансформиране на правото на собственост при преобразуване на лечебните заведения е по-различен от този по ЗППДОбП, като не е достатъчно общинското движимо или недвижимо имущество да е предоставено само за стопанисване и управление на публичното здравно заведение, но и да има безспорни и категорични данни последното да е включено в баланса на здравното заведение, след съответното решение на собственика му- съответната община. Тоест, да има яснота, че това имущество надлежно е заприходено като конкретен материален актив на самото здравно заведение със съответните характеристики, като в случая това следва да е налице най-късно към 30.06.2000 г. Сочи се, че в случая актуален към тази дата надлежен документ, удостоверяващ несъмнено този факт с правно значение, няма представен по делото, нито такъв документ е представен и на вещото лице, изготвило заключението. Дори не било установено към 30.06.2000 г. процесната сграда да се стопанисва и управлява от общинската болница, предвид липсата на нарочен баланс на Д., предоставени за стопанисване и управление към този момент.
В обобщение въззивният съд е приел, че доколкото липсват категорични данни сградата да е заприходена към 30.06.2000 г. в баланса на Общинската болница В. по предвидения за това ред, то няма как да може да настъпи трансформиране на правото на управление в право на собственост. Посочил е, че дори записването на общински имоти в баланса на дружеството не доказва право на собственост, ако няма установено и съответно предоставено право на стопанисване и управление от страна на съответната община, в случая [община], в полза на общинската болница.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд по поставените от касатора въпроси, които обобщено се свеждат до това какви са предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101, чл.102 или чл.103 от Закона за лечебните заведения. Въпросите са обусловили изводите на съда в обжалваното решение и касаят тълкуването на разпоредбата на чл.104 от Закона за лечебните заведения, по която няма известна на настоящия състав практика на ВКС, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 02.07.2019 г. по в.гр.д.№ 295 от 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на жалбоподателя „МБАЛ- В.“ Е. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер от 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.