О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
С. 12.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1151 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Столична община,представлявана от кмета,чрез процесуалния представи-тел адвокат Д. против въззивно решение от 27.11.12г. по в.гр.д.№ 17956 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 6.06.11г. по гр.д.№ 42053/10г.на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове над сумата от 5 000лв. и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Столична Община да заплати на И. Г. К.,на основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от травматични увреждания,в резултат ухапване от две безстопанствени кучета в размер още и на сумата от 1 000лв./с което присъденото обезщетение е станало 6 000лв./,ведно със законната лихва, считано от 28.01.10г.,като е потвърдено решението на СРС в останалата обжалвана част и са присъдени следващите се разноски.
Като се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1.при търсене на отговорност от възложителя по чл.49 от ЗЗД релевантни ли са наведените възражения,че са предприети мерки по изпълнение на законовите задължения и може ли това изпълнение да изключи ангажирането на отговорността.Изисква ли закона постигането на конкретен резултат, за да бъде освободена общината от отговорност, 2.Проведено ли е необходимото доказване и чия е доказателствената тежест за установяване на увреждането и вида на кучето,причинило увреждането и 3. Съобразени ли са релевантните обстоятелства за справедливост при определяне на размера на следващото се обезщетение. Позовава се на Постановление № 7 от 29.12.58г.на Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.12.66г.на Пленум на ВС,касаещи приложението на чл.49 от ЗЗД,на Постановление № 4 от 23.12.68г.на Пленум на ВС за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията, на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 488 от 7.02.12г.по гр.д.№ 899/10на ІV г.о.на ВКС,и на три решения на СГС, които съдържат отбелязване,че са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че ответникът – чрез бездействие на свои служители,които не са изпълнили свое задължение, произтичащо от чл.41,чл.47,чл.50,във вр. с чл.49 от Закона за защита на животните – за осъществяване на надзор и грижа над безстопанствените кучета и вземане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хора, е допуснал на ищцата да й бъдат причинени на 28.01.10г. вреди от ухапване на две кучета, изразяващи се в две дълбоки охлузвания на кожата на гърба,както и в преживяване на огромен стрес. Съдът е съобразил и обстоятелството,че пострадалата по време на инцидента е била в напреднала бременност,като обстоятелството,че не е била имунизирана срещу бяс /поради риск за детето/ я е поставил под изключително емоционално напрежение и страх за нейния собствен и за този на детето й живот, за дълъг период от време/докато не изтече необходимия срок за проверка дали са заразени и до раждането на детето/. Освен това преживяното е оставило траен отпечатък в съзнанието й,който се е възстановявал „в момента,в който види улично куче”.Всички тези обстоятелства са били отчетени от въззивният съд при определяне на размера на следващото се обезщетение.
При така изложените мотиви на съда,по нито един от поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото независимо,че част от тях са свързани с решаващите изводи на съда, нито един не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.По всеки един от тях е налице установена и непротиворечива съдебна практика,за която не са налице настъпили обществени условия за промяна. Съображенията са следните :
Въпросът за отговорност от възложителя по чл.49 от ЗЗД е изяснен в практиката, която е била съобразена от въззивния съд при постановяване на акта му. В случая отговорността се носи от Общината за възложена работа на нейни служители,които са бездействали и не са изпълнили произтичащи от закона задължения.В този смисъл не са релевантни наведените възражения,че има предприети мерки по изпълнение на законовите задължения.Наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността при положение,че са причинени вреди при и по повод на възложената работа. Отговорността е за чужди противоправни и виновни в случая бездействия.Тя има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Вторият поставен въпрос за доказателствената тежест за установяване на увреждането и вида на кучето,причинило увреждането /която се носи от ищеца/ също е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика.По въпроса дали е проведено необходимото доказване – са налице изложени доводи в постановения акт,правилността на които настоящият съдебен състав с оглед приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС не проверява.
По въпроса за релевантните обстоятелства,от значение за установяване на законовия критерии за справедливост при определяне на размера на следващото се обезщетение,също е налице обилна съдебна практика. В случая въззивният съд е съобразил характера,вида и тежестта на причинените вреди,отражението им върху физиката и психиката на пострадалата, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика последици,свързани с причинените негативни емоции и проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение, като правилността на направените изводи ,както вече беше посочено по-горе съдът не обсъжда.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.11.12г. по в.гр.д.№ 17956 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.