О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София 13.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1721 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],представляван от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 206 от 27.08.2010г. по в.гр.д.№ 263 по описа за 2010г. на Окръжен съд Кърджали,с което е отменено решение № 87 от 28.06.2010г. по гр.д. №139/2010г.на Районен съд Момчилград и вместо това е постановено друго,с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ/последният е уважен до размер на 1 017.16лв.,а отхвърлителното решение е потвърдено за разликата до 1 694.40лв.и за периода след 18.08.2010г./ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу горепосоченото решение се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Независимо,че са разграничени материално правни и процесуално правни въпроси,същите са поставени по принцип,без да са конкретно формулирани. Те са изложени по следния начин:1.”за приетите от съда за установени обстоятелства съгласно изискването на чл.235 ал.2 от ГПК” /твърдението е,че съдът не е посочил в мотивите си кои обстоятелства приема за установени,а само е изброил ангажираните доказателства/, 2. „за възможността съдът да определя размер на иска при условията на чл.162 от ГПК”/твърдението е,че неправилно е приложена цитираната норма/, 3. „за задължението на страните по чл.143 ал.3 от ГПК да обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по насрещните твърдения” /изложени са доводи,че е налице преклузия досежно установяване основателността на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ,поради което съдът е следвало да го отхвърли като недоказан/, 4.за правото на ответника на разноски съобразно отхвърлената част от иска/като се оспорва определе-ния от съда размер от 133.23лв.разноски/ и 5.за основателността на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че издадената заповед за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ,тъй като не съдържа дата,нито период на извършване на нарушението, нито описание /като съдържание и резултат/на извършеното от работника нарушение,нито описание на обстоятелствата,при които то е извършено и на поведението на работника.Счел е,че тези пороци не могат да бъдат отст-ранени и от документите,към които препраща текста на заповедта за увол-нение /писмените обяснения на свидетелката А. и протокол/,тъй като не е доказано,че тези документи въобще са били предоставени на уволнената работничка и че тя е имала възможност да се запознае с тях.
Съпоставката между така изложените мотиви и поставените от касатора въпроси-налага извод,че те са от значение за изхода на спора. По тях обаче-съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС не може да се допусне касационно обжалване,тъй като те са свързани с изложени твърдения за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт. Тези основания обаче не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство,което е за преценка на допустимостта на подаде-ната касационна жалба и има друго съдържание и предназначение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да бъде извършена едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, като в никакъв случай това няма как да стане в закрито заседание в отсъствие на страните/би противоречело на принципите за непосред-ственост и устност/,а и не може без да се изслушат становищата на страните. В същото Тълкувателно решение подробно беше обяснено,че касаторът не може да поставя материално-правен или процесуално-правен въпрос,свързан с правилността на обжалваното решение или с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното,настоящият съдебен състав намира,че в случая не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване. Липсата му изключва възможността за проверка и на специалните. Отделно- по начина по който са поставени въпросите- не може да се счете и че е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал1. т.3 от ГПК, тъй като отговорът на въпросите се съдържа в закона /чл.235 ал.2 от ГПК, чл.162 от ГПК, чл.143 ал.3 от ГПК, чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ/ и не е свързан с тълкуване.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 206 от 27.08.2010г. по в.гр.д.№ 263 по описа за 2010г. на Окръжен съд Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.