О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1214
С. 30.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 765 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на касационната жалба на С. О. Д. от [населено място],подадена чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 186 от 2.04.2012г. по в.гр.д.№ 191/12г. Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2401 от 23.12.11г.по гр.д.№ 536/09г. на Р.,като е осъдена да заплати на Ц. АД [населено място],представлявана от изпълнителния директор И. и прокуриста А. сумата от 50 000лв.,представляваща имуществена вреда,произти-чаща от липса, в размер на разликата между счетоводните данни и установената наличност на парични средства в лева, на каса №1 в Ц. АД клон Р.,както и сумата 1 049.07лв.-мораторна лихва върху главницата, считано от откриване на липсата 12.12.08г.до предявяване на иска 4.02.09г. ведно със законната лихва,считано от 4.02.09г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса : 1. дали образуването на наказателно производство за кражба от НК/спряно до намиране на извършителя/ оборва презумцията по чл.207 от КТ за отговорността на отчетника и 2. дали неизпълнението на задълженията на работодателя по чл.124 и чл.127 ал.1 т.2 от КТ/да осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата/, може да доведе до освобождаване от отговорност на отчетника, на основание чл.83 от ЗЗД, тъй като липсата се дължи на обстоятелства, за които той е отговорен.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.207 ал.1 т.2 от КТ за реализиране на отговорността на служителя,който е материално отговорно лице,на което като трудова функция са възложени съхранението,разходването и отчитането на парични ценности,а липсата и нейния размер са безспорно установени. Преценил е,че образуваното наказателно производство не е основание за освобождаване от имуществена отговорност и не е процесулна пречка за разглеждане на иска,защото именно невъзможността да се установи произхода на щетата и причините за състоянието на неотчетност са характеристиките на липсата.Посочил е,че са недоказани възраженията за наличие на други обстоятелства,освобождаващи ищцата от отговорност, свързани с липса на създадена от работодателя на добра организация на работа относно съхраняването на парични средства.
Съпоставката между изложените мотиви и поставените от касатора въпроси –сочи,че последните съставляват годно общо основание за допустимост, тъй като са включени в предмета на спора, индивидуали-зиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда,обективирана в решението му.По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.По тях е налице единна и непротиворечива съдебна практика,няма промяна в нормативната уредба и не се налага осъвременяване предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени.
В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 123 от 30.05.11г.по гр.д.№890/10г. на ІІІ г.о., № 56 от 10.03.10г.по гр.д.№540/09г. на ІІІ г.о., №380 от 2.06.09г.по гр.д.№ 758/09г./ се приема,че в производство с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ – в тежест на работодателя е да установи наличието на липса,а в тежест на служителя-МОЛ, да опровергае презумцията, че липсата е причинена от него или по негова вина.Законът е въвел оборима презумция за причиняването й от отчетника,а от тук и за неговата вина.Когато вредата е причинена от няколко служители,те отговарят солидарно и работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение.Опровергаването на презумцията от страна на отчетника става чрез насрещно доказване,което следва да е пълно.То се подчинява на принципните доказателствени правила и процесуалната уредба на доказателствените средства,поради което не може да се основава на вероятност.Наличието на образувано /но неприключило с влязла в сила присъда/ наказателно производство за кражба не може да обори презумцията по чл.207 от КТ,защото не дава друг отговор на въпроса за отговорността.В сила остава законовата презумция, че при установен недостиг на парични или материални ценности, възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция – отговорността е на отчетника.Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение,което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ. Хипотезата на чл.207 ал.1 т.2 от КТ е специална,поради което общите правила на чл.83 от ЗЗД за неизпълнение на задължение по договор – не намират приложение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 2.04.2012г. по в.гр.д.№ 191/12г. Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.