О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
С. 31.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4563 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност наричана по-долу Комисията, чрез процесуалния представител Л. против въззивно решение № 91 от 17.04.2013г. по в.гр.д. № 24/13г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 538 от 6.12.12г. по гр.д.№ 283/11г. на Окръжен съд Плевен.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос дали стойността на придобитите имоти задължително следва да бъде изчислена в брой минимални работни заплати, когато проверяваният период обхваща процесите на инфлация и деноминация на българския лев? За да установи противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, касаторът се позовава на две постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 463 от 28.07.11г. по гр.д. № 463/10г.на ІІІ г.о. и № 834 от 23.12.10г.по гр.д. № 1417/09г. на ІVг.о. на ВКС, в които на този въпрос е даден положителен отговор.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че не са налице две от предпоставките на З. за отнемане в полза на държавата – имуществото, което Комисията претендира да бъде отнето да е със значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на З./отм./ и липса на установена причинна връзка между придобитото през проверявания период имущество и престъпната дейност, за която ответника е осъден. Съдът е възприел заключенията на изслушаните по делото техническа и автотехническа експертизи и е приел, че пазарната стойност на описаното от Комисията имущество възлиза на 51 600.80лв., което е под минималния праг от 60 000лв., определен в закона за стойност на подлежащото на отнемане имущество. Съдът е посочил,че с оглед вида на престъплението, за което е осъден С. /държане на огнестрелно оръжие/, не може да се приеме, че съществува връзка, дори косвена или предполагаема, между придобитото от него имущество и престъпната дейност,за която е осъден. Съдът е счел, че такава връзка не може да се изведе и от гледна точка на периода, през който е извършено деянието /м.март 2005г.-24.11.2005г./, тъй като посоченото от Комисията имущество е придобито както следва : дворно място с постройка в [населено място] през 1991г. и отчуждено 1994г., имот в [населено място] през 1997г.,който е продаден 1999г., апартамент № 2 е придобит през 1996г., апартамент № 20 е придобит през 2000г. и е продаден 2003г.,а последното закупуване на лек автомобил е било през 2002г. С. не е осъждан за други престъпления и непрекъснато през проверявания период /1986г.- 2011г./ той и неговата съпруга са работили по трудови правоотношения.
След като съпостави така изложените мотиви с поставения от касатора въпрос, настоящият съдебен състав намира, че доколкото въпросът не е свързан с решаващите мотиви на съда, той не съставлява годно общо основание за допустимост и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Съображенията :
От представените от касатора решения се установява, че в случая въззивният съд не е съобразил цитираната практиката на ВКС, съгласно която преценката дали стойността на имуществото е значителна по смисъла на §1 т.2 от ДР на З. отм./ се прави при съотнасяне към минималната работна заплата за проверявания период, за да може при изчисляване на доказаните законни доходи и извършените разходи да се отчитат инфлационните процеси в страната. Вместо това въззивният съд е изчислил пазарната стойност на описаното от Комисията имущество в пари, като е приел, че то е на стойност от 51 600.80лв. Така констатираното несъобразяване с практиката, обаче, не може да повлияе на окончателния резултат, защото решаващите мотиви на съда, за да приеме искането на Комисията за неоснователно, са свързани с липса на причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. Това е така, защото дори съдът да беше приел, че имуществото е на значителна по смисъла на закона стойност, той пак би отхвърлил искането поради липса на горепосочената причинна връзка. При липса на поставен въпрос по чл.280 от ГПК от касатора във връзка с нея и невъзможност за касационния съд в тази фаза да преценя правилността на изводите на въззивния съд, следва да се приеме, че не е поставеният от касатора въпрос не е съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 17.04.2013г. по в.гр.д. № 24/13г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.