О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1369
С. 30.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 927 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на Г. Н. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 283 от 11.06.2012г. по в.гр.д.№ 367/2012г. Пазарджишки окръжен съд,с което е отменено решение от 12.03.12г.по гр.д.№ 3347/11г. на ПРС,в частта,в която е уважен иска за сумата над 3 700 евро до 10 000 евро и в тази част е постановено друг,с което е отхвърлен предявения от Г. Н. К. против ЕТ М.- К. М.”гр.П. иск с правно основа-ние чл.92 от ЗЗД за разликата от 3 700евро до 10 000евро, представляваща неустойка по предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот,сключен на 24.08.2010г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.08.2011г.,като в останалата част,в която иска е уважен решение от 12.03.12г.по гр.д.№ 3347/11г. на ПРС е потвърдено.
Независимо,че представя нарочно изложение и сочи като основание за допустимост на подадената касационна жалба нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторът не формулира конкретен въпрос,за който да е възможно да се прецени дали е решен в противоречие с практиката на ВКС,която цитира – ТР № 30 от 17.06.81г.на ОСГК на ВС по прилагането на чл.87 от ЗЗД, ТР № 142-3 от 11.11.54г.на ОСГК на ВС и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 65 от 14.04.09г.по т.д.№ 589/08г.на ІІ т.о. Изложените доводи са за неправилност на постановения акт. Становището на касатора е,че с оглед спецификата,предназначението и целта на сключения договор – поетото с него задължение е неделимо,поради което е недопустимо изпълнение на части.Неговата теза е,че е налице пълно,а не частично неизпълнение.Отделно счита,че е неправилен извода на въззивния съд за приложение на втората хипотеза на чл.92 ал.2 от ЗЗД. Счита,че съдът е следвало да изследва реално претърпените от ищеца вреди и само при констатирана прекомерност спрямо тях- може да се намалява уговорената неустойка.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че между страните е бил сключен договор със смесен фактически състав,включващ елементите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка.От тях е налице частично неизпълнение по втория от страна на изпълнителя да изпълни възложената му работа в уговорения срок.Съдът,тълкувайки волята на страните по договора, е счел,че договоре-ната в чл.5.4 неустойка в размер на 10 000евро обезпечава изпълнението на целия договор.Преценката на съда е,че съотнесена към цената на договора /40 000евро/- тя не е прекомерна.Тъй като е налице неточно изпълнение по време/към момента на решаване на спора вече изпълнението по сключения договор е пълно/ е налице неправилно изпълнение по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД,поради което следва да бъде съобразен процента на завършеност на обекта към релевантния момент –месец декември 2010г., който е 63% и с него да бъде намален размера на уговорената неустойка от 10 000евро.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали е налице посоченото специално основание – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество.Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – изложените доводи за неправилност на постановения въззивен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства са основания по чл.281 т.3 от ГПК и могат да бъдат обсъждани, след като и ако бъде допуснато касационно обжалване. В настоящата фаза се извършва преценка само относно основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,които са специални.
Отделно- постановеният въззивен акт не противоречи на цитираните от касатора ТР № 30 от 17.06.81г.на ОСГК на ВС, ТР № 142-3 от 11.11.54г. на ОСГК на ВС и решение № 65 от 14.04.09г.по т.д.№ 589/08г.на ІІ т.о., защото те визират различни от настоящата хипотези.Тълкувателно решение № 30 е несъотносимо,защото касае поето задължение за издръжка и гледане,което е съвсем различно от процесното по вид,цел,характерис-тика и съдържание и аналогия с него е необоснована. Н. е и ТР № 142-3,тъй като то се отнася до задатъка по чл.93 от ЗЗД/приема се,че съдът може да приложи към задатъка правилата на чл.92 ал.2 от ЗЗД по аналогия /. Постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 65 касае хипотеза на намалена наустойка поради нейната прекомерност в сравнение с претърпените вреди,а в случая съдът е приел,че неустойката не е прекомерна и затова я е намалил въз основа на другото предвидено в чл.92 ал.2 от ЗЗД основание – неправилно неизпълнение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 11.06.2012г. по в.гр.д.№ 367/2012г. Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :