О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С., 28.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1356 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Ц. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение от 25.06.12г. по в.гр.д. № 10750 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 31.05.10г. по гр.д.№ 28669/07г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и са присъдени следващите се разноски
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК при формулиран въпрос – при какви факти и обстоятелства следва да се квалифицира едно уволнение като локаут по смисъла на чл.20 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове /З./. Въпросът е конкретизиран по следния начин: Само масово уволнение по смисъла на §1 т.9 от ПР на КТ на работници и служители по време на стачка е условие,за да се приеме,че работодателят постига целите по чл.20 от З., за да е налице локаут или тези цели могат да се постигнат и при едно единствено уволнение и кой следва да доказва, че с извършено уволнение по чл.328 ал.1 т.10 от КТ /или на друго основание/ по време на стачка – работодателят не цели да постигне ефекта на чл.20 от З.?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ уволнение е законосъобразно,тъй като след изменението на нормата от 2001г., законодателят е включил в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнени на това основание и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото /с общо четири заключения – две единични и две тройни/ е установено,че ищцата е придобила право на пенсия по §5 от ПЗР на КТ /има учителски осигурителен стаж повече то 25 години-26г.,7м.20д. и възраст 56г.,която е по-малка от възрастта по чл.68 ал.1 и 2 от КСО.Съдът е посочил,че тъй като нормата на §5 от ПЗР на КТ е специална спрямо общата на чл.68 от КСО,което предпоставя нейното приложение по отношение на учители, които отговарят на визираните в нея изисквания – на съдебен контрол подлежи единствено спазването на тези изисквания.Право на работодателя /което не подлежи на контрол/,при преценката дали служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е да избере дали да се съобрази с общата или специалната норма,поради което е ирелевантно,че в случая ищцата не е заявила желание да се пенсионира при условията на §5 от ПЗР на КТ.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд,които нямат нищо общо с поставения от касаторката въпрос – кога едно уволнение може да се квалифицира като локаут – настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване. Поставеният въпрос поради несъотносимостта си – съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – не е годно общо основание за допустимост. Решаващите мотиви на въззивния съд касаят предпоставките за уволнение по чл.328 ал.1 т.10 от ГПК и са в съответствие с установената практика. С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения е прието – например № 90 от 15.02.11г.по гр.д.№ 337/10г.на ІV г.о., № 33 от 2010г.по гр.д.№ 2280/08г.на ІІІг.о., № 584 от 2010г.по гр.д.№ 167/09г.на ІV г.о.,№ 220 от 2011г.по гр.д. № 220 от 2010г.по гр.д.№ 4691/08г.на ІІІ г.о., № 321 от 2010г.по гр.д. № 377/09г.на ІІІ г.о., № 396 от 2010г.по гр.д. № 1324/09г.на ІІІ г.о.на ВКС – че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл.328 ал.1 т.10 от КТ щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст по §5 от ПР на КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.12г. по в.гр.д. № 10750 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.