О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
С. 05.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1299 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община],представлявана от кмета Д.,чрез процесуалния представи-тел юрисконсулт Р. против въззивно решение №39 от 20.05.2011г. по в.гр.д.№ 96 по описа за 2011г. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 360 от 27.12.2010г. по гр.д.№ 56/10г.на Бургаски окръжен съд като е осъдена [община] да заплати на А. Х. сумата от 19 900лв.като дадена на неосъществено основание,ведно със законната лихва считано от 11.01.10г.и е отхвърлен до претендирания размер от 21 559лв., отхвърлен е предявения от А. Х. иск за осъждане на ответната община да му заплати сумата от 16 867.49лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 1.10.98г.-11.01.10г, осъден е А. Х. да заплати сумата от 3300лв.-обезщетение за ползване за времето от 2.12.06г.-28.10.08г. на имота,предмет на договора за наем от 24.04.92г.,анексиран на 1.06.98г.,ведно със законната лихва,считано от 1.03.11г.,като е отхвърлен иска до претендирания размер от 3 304лв.и е отхвърлен иска на [община] за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 28.10.08г.-1.03.10г.,прекратено е производст-вото по иска на [община] за присъждане на обезщетение за ползване на имота за м.12.06г. и са присъдени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени три въпроса: 1. за правното основание на иска /според касатора е чл.59 от ЗЗД,а не чл.55 ал.1 изр.2 от ЗЗД/, 2. за допустимостта на направеното възражение за прихващане със сумата от 4 920лв. и 3. за дължимостта на мораторна лихва без отправена покана в случаите на чл.236 ал.2 от ЗЗД.Позовава се на Постановление № 1 от 28.05.79г. по д.№ /79г.на Пленума на ВС и на три решения на ВКС/без задължителен харак-тер/ и едно на АС,за което не се съдържа отбелязване да е влязло в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си /в обжалваната част/ въззивният състав е приел,че при наведени доводи,че въз основа на предварителен договор за приватизационна продажба/ по чл.35 от ЗППДОбП/ е заплатена продажна цена без да е сключен окончателен договор – правното основание на иска е чл. 55 ал.1 изр.2 от ЗЗД,тъй като се иска връщане на заплатена на отпаднало основание цена.Искът е уважен до размера до който възлизат установените/със заключение на икономическа експертиза/ вноски/от 24 310лв./,като е приспадната преведена обратно сума от 5 261лв. Съдът не е уважил възражението за прихващане с неизплатен на общината наем,като е счел,първо,че не е уточен претендирания период и второ,защото е преклудирана възможността да се обсъжда въпроса за неплатените наемни,тъй като той е бил предмет на разглеждане по дело, приключило с влязло в сила решение №229 от 30.10.07г.на Н.. Искането за присъждане на мораторна лихва върху обезщетение по чл.236 от ЗЗД е преценил като неоснователно поради липса на отправена покана.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касаторите въпроси – следва извод,че първите два не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост, съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Въпросите за правното основание на иска и за допустимостта на направеното възражение за прихващане не са от значение да формирането на решаващата воля на съда,а са свързани с преценката за правилността на обжалваното решение, за начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон и е основание за отмяна на постановения съдебен акт по чл.281 т.3 от ГПК,но не съставлява основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.Преценката дали са правилни изводите на съда във връзка с направено възражение за прихващане също касае съществото на спора и не може да е предмет на обсъждане в настоящето производство.
Последният въпрос – за дължимостта на мораторна лихва без отправена покана в случаите на чл.236 ал.2 от ЗЗД – е годно общо основание за допускане до касационно обжалване,но не отговаря на изискванията за специално такова.Това е така,защото на него е даден отговор с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 146 от1.12.2010г.по т.д.№ 934/09г.на ІІ т.о.,№391 от 26.05.10г.по гр.д.№ 765/09г.на ІІІг.о./.В тях е прието,че отговорността на наемателя за неизпълнение на задължението му да върне наетата вещ е договорна,а не даликтна,поради което за да възникне вземане за обезщетение за забава – поканата е задължителна./Договорната отговорност е обоснована със систематичното място и съдържанието на нормата на чл.236 ал.2 от ЗЗД, изискващо изпълнение на всички задължения,произтичащи от прекратения договор за наем/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 20.05.2011г. по в.гр.д.№ 96 по описа за 2011г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.