О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
С. 20.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 198 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. П.,представлявана от директора М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение № 1475 от 4.11.2011г. по в.гр.д.№ 647 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 81 от 7.01.2011г. по гр.д.№ 3067/2010г.на Пловдивски районен съд,като са отхвърлени исковете на Р. П. срещу „Д.-ІІІ- П.”Е.,с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД за получени от дружеството без правно основание поради превиша-ване на възложените му с договор № 16-0666 от 12.03.07г. за оказване на специализирана извънболнична помощ регулативни стандарти суми от 2 464.11за третото тримесечие на 2007г. и от 4 343.92лв.-за четвъртото тримесечие на 2007г.и е прекратено производството по делото.
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че отношенията между страните за процесните суми подлежат на уреждане по друг- административен ред и за тях не са приложими нормите на чл.55 ал.1 изр.1, във вр.с чл.79 от ЗЗД.Позовал се е на отмяната на нормата на чл.80 от З.,считано от 1.01.2010г.,на нормата на чл.72 от З., изключваща равнопоставеност между страните по делото/Р. и Д./ и на чл.233 и чл.234 ал.1,чл.235 ал.2 от Националния рамков договор за 2006г.,съгласно които е предвидена административна процедура,уреждаща отношенията между страните по повод превишенията на регулативните стандарти.
Не се сочи конкретно основание за допустимост на подадената касационна жалба и не се поставя конкретен въпрос,за който да е възможно да се провери дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените доводи са в смисъл,че за процесния период – 2007г.не е била в сила посочената от съда административна процедура.Позовава се на четири решения-две на ГОС и по едно на ПРС и Г.,които обаче не съставляват съдебна практика/с оглед приетото в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/,защото не съдържат отбелязване,че са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта й-с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Възражението за недопустимост на основание чл.280 ал.2 от ГПК е неоснователно,тъй като се касае за една претенция,която произтича от общо основание/договор № 16-0666 от 12.03.07г./,която е в размер над 5000лв./за 6808.03лв./
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали е налице някое от специалните основания по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. Независимо от това,ако от изложените доводи бъде изведен въпрос като общо основание, то той би бил за приложимия ред,по който и съответно за компетентния съд,пред който ищеца може да реализира правата си.
В случая – договорът, въз основа на който ищецът претендира вземането си /№ 16-0666 от 12.03.07г./, е подписан на основание чл.59 от З., решение на УС на НЗОК/№РД-УС-04-12 от 2.02.07г./ и Национален рамков договор между НЗОК,Б. и Б. за 2006г. Касае се до особен вид договор,за който основните правила,принципи и условия,при които се сключва са изрично уредени в специален закон/раздел VІІІ глава втора на З./.Наличието на специални правила изключва приложението на общите.Следва да бъде отчетено и че съгласно §3 от Д. на сключения договор – за неуредените въпроси се прилагат цитираното решение на УС на НЗОК и националният рамков договор/Н./ от 2006г.,а съгласно чл.4а от З. – Н. е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, Р.,изпълнителите на медицинска помощ,осигурените лица и осигурите-лите. Специални правила уреждат и статута на страните по договора. НЗОК е създадена като специализиран орган, осъществяващ задължител-ното здравно осигуряване,за което разполага със самостоятелен бюджет, който се формира и изразходва по точно определен начин/чл.6,22-32 от З./. Следователно – независимо,че отношенията между страните се регулират от договор,за същия са налице специални разпоредби, предвидени в З., дерогиращи приложението на общите правила на ЗЗД,в който смисъл е и постановения от възизвния съд акт.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1475 от 4.11.2011г. по в.гр.д.№ 647 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.