О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С. 01.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1402 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Д. Н. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 362 от 27.06.2011г. по в.гр.д. № 299 по описа за 2011г. на Добрички окръжен съд,с което е потвърдено решение № 21 от 1.03.2010г.по гр.д.№ 4719/2009г.на Д.,като са отхвърлени предяве-ните искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумите от 8 279лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непочистването на собствените на ищеца земеделски земи,находящи се в землището на [населено място],местността”З.”- нива от 512.60дка, имот № 029029 и нива от 240.02дка,имот № 029008 и от 5 564.45лв.- обезщетение за забавено плащане на главното задължение за периода 26.11.04г.-23.11.09г.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това – дължи ли се обезщетение за причине-ни вреди при обработването и отдаването под наем на земеделски земи вследствие на противоправно поведение на ответниците.Въпросът е обоснован с твърдение,че ищецът не е имал възможност да обработва лично собствените си ниви,нито да ги отдава под наем или аренда, вследствие на което е пропуснал да реализира доходи в размер на по 20лв. на декар за посочената стопанска година.
Срещу подадената жалба е постъпил писмен отговор от противната страна,с който се оспорва нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г..о.,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал наличие на нито една от предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Не е налице противоправно поведение от страна на ответниците,защото е установено,че те са преустановили неоснователното държане на имота в изпълнение на отправено им предупреждение от страна на органите на МВР/чиято намеса е била инициирана от ищеца/ – и собственикът не е бил лишен от възможността да прибере реколтата и да извърши необходимото почистване. Не е налице вреда,защото въз основана приета по делото експертиза е установено,че извършените от ищеца през 2004г.дейности по дисковане са били излишни,защото практиката по почистване на полетата е чрез събиране на стеблата и опалване или насичане.Пред вид наличието на сключен договор с третото лице, на което е извършено плащането по фактура № 25 за възмездно ползване на процесните земи – съдът е счел,че предприетите от ищеца действия са за подготовка на земята за следващата стопанска година 2005/2006г.,а не за почистване.В този смисъл – не е налице и причинна връзка между твърдяната от ищеца вреда и бездейст-вието на ответниците, изразяващо се в непочистване на царевични и слънчогледови стъбла.Освен това-обстоятелството,че земята не е била обработвана през стопанската 2003/2004г. предполага,че силната заплевеленост се дължи и на естествени природни процеси.
При така изложените мотиви следва извод,че поставеният от касатора въпрос не отговаря на посочените в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС изисквания за годно общо основание за допустимост, първо защото не е свързан с решаващата воля на въззивния съд и воторо, защото касае правилността на обжалваното решение,възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства.Въпросът за предпоставките,които следва да се налице за да бъде уважен предявен иск по чл.45 от ЗЗД е изяснен в практиката.При установени противоправно поведение,вреда и причинна връзка между тях се дължи обезщетение.В случая –въззивният съд е преценил,че по делото не е установено наличието на тези предпоставки. Правилността на тази преценка не е предмет на настоящето производство и във връзка с нея не може да бъде поставян въпрос като общо основание за допустимост. Следва да бъде отбелязано,че в случая – поставеният от касатора въпрос касае различно противоправно поведение от наведеното в исковата молба. Заявената в исковата молба претенция – е за обезщетение на причинени имуществени вреди,изразяващи се в направени от ищеца разходи за дискуване на царевични и слънчогледови стъбла и за трикратно дискуване с тежка брана на стойност 8 279лв.по фактура № 25 от 26.11.2004г.,които заплатил на трето лице/ [фирма]/. Претенцията е обоснована с твърдение,че първият ответник и наследодателя на другите – без основание са ползвали процесната земя и след като са прибрали реколтата през стопанската 2003г.са оставили земята без да извършат необходимите агротехнически мероприятия,с което са станали причина тя да се заплени и покрие с гъста и труднопроходима растителност.Тази претенция,по която въззивния съд се е произнесъл е различна от заявената в изложението за причинени на ищеца имуществени вреди,изразяващи се в пропусната възможност за реализиране на доходи в размер на по 20лв.на декар за стопанска 2004г година,във връзка с което е поставения въпрос. Тази претенция – не е била предмет на разглеждане от въззивиня съд и по такъв въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото произнасянето по него би било ирелевантно за спора.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 362 от 27.06.2011г. по в.гр.д. № 299 по описа за 2011г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: