О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
С. 05.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4375 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Л. В. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. и от А. Ж. Карбона от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 1448 от 28.02.2013г. по в.гр.д.№ 11593 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, с което e обезсилено решение № ІІІ-80-11 от 2.03.2011г. по гр.д. № 5216/2010г.на Районен съд София, прието е за установено по иска с правно основание чл.52 ал.2 от СК, че бракът между Л. В. И. и Ж. Г. И. е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживялата съпруга Л. В. И. и са оставени без уважение исканията на страните за разноски.
К. Л. В. И. е посочила всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,поставяйки следните въпроси : 1.Допустими ли са нови доказателства, в хипотеза на чл.327 от ГПК, за установяване на настъпила промяна в брачните отношения след приключване на делото пред районния съд?, 2.Следва ли съда да изследва и да съобрази динамиката в развитието на брачните отношения, включително и настъпилата промяна непосредствено преди смъртта на ищеца?, 3.Следва ли съда да се произнася по брачната вина и на двамата съпрузи или само по тази на преживелия съпруг, като се има пред вид,че след подаването на насрещна искова молба, всяка страна е и ищец, и ответник?, 4. Произнасянето по вината, предпоставя ли произнасянето на съда относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака?, 5.Ако се установи, че непосредствено преди смъртта на единия съпруг, двамата са си простили, може ли да се счете, че последиците от дълбокото и непоправимо разстройство на брака са били заличени?, 6.Длъжен ли е съда, с оглед нормата на чл.235 ал.2 и 3 от ГПК да съобрази всички новонастъпили факти, които са от значение за спорното право? и 7.Следва ли съдът да преценя свидетелските показания на В. И. при условията на чл.172 от ГПК, съобразявайки настъпилата промяна в процесуалното й качество след смъртта на ищеца? Позовава се на Постановления № 1 от 9.06.1980г.по д.№ 1/80г. и № 10 от 3.11.1971г. на Пленум на ВС и на постановено по реда на чл.290 от ГПК решения с № 93 от 21.0.11г.по гр.д.№ 1687/10г.на ІVг.о.
Постъпили са два отговора във връзка с така подадената касационна жалба.Единият е от касаторката А. Ж. Карбона, която подкрепя и желае да бъде уважена подадената от Л. И. жалба,а другият е от противната страна В. Ж. И., която оспорва и основателността и допустимостта на жалбата. Последната се позовава на Постановление № 5 от 15.03.1978г. по д.№ 7/77г. на Пленум на ВС, както и на решения № 814 от 16.10.85г.на ІІ г.о., № 39 от 30.06.78г. по гр.д.№ 26/78г.на ОСГК, определение № 79 от 31.08.60г. по гр.д.№ 6270/60г.н ІІ г.о., решения № 2031 от 28.06.82г. по гр.д.№ 1556/82г. на ІІ г.о., № 2682 от 6.12.72г. по гр.д.№ 1114/72г.на ІІ г.о., № 111 от 15.02.85г. на ІІ г.о., № 862 от 9.04.72г. по гр.д.№ 385/72г.на ІІ г.о., № 254 от 18.01.79г. по гр.д.№ 3302/78г.на ІІ г.о.
К. А. Ж. Карбона без да се сочи конкретно основание по чл.280 от ГПК поставя следните въпроси, по които счита,че следва да се допусне касационно обжалване: 1. Има ли правен интерес от продължаване на делото за развод чрез иск за установяване на брачно провинение на преживелия съпруг само една от наследниците на ищеца, при положение, че починалият съпруг – насрещен ищец по делото не е оставил наследство?, 2.Представлява ли брачно провинение на преживелия съпруг обстоятелството, че не се е съобразил с желанието на починалия съпруг – да изгони една от дъщерите им от жилището, в което родителите са имали запазено право на ползване,а съсобствеността е на дъщерите? и 3. Представлява ли процесуално нарушение отказа на съда да допусне свидетелски показания за установяване, във фазата след постановяване на първоинстационния акт до момента на смъртта на съпруга, липса на настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съответно на вина?
Срещу така подадената жалба също са постъпили два отговора – от В. Ж. И. и от А. Ж. Карбона, като първата подкрепя и желае да бъде уважена подадената жалба, а втората оспорва нейната основателност и допустимост
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, съобрази следното :
Производството е започнало по предявен от Л. В. И. против Ж. Г. И. иск с правно основание чл.49 от СК за прекратяване на брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпруга, като ищцата е поискала и възстановяване на предбрачното й фамилно име.Относно ползването на семейното жилище – искането е да бъде съобразно вече извършеното разпределение на ползването, осъществено при прехвърляне на собстве-ността на семейното жилище в полза на пълнолетните дъщери на страните.
От своя страна – ответникът Ж. Г. И. е предявил насрещен иск срещу Л. В. И. за прекратяване на брака им поради настъпило по нейна вина дълбоко и непоправимо разстройство. Посочените основания са: 1. След изключителното влошаване на здравословното му състояние през 2004г./когато претърпял два остри миокардни инфаркта/ и 2007г./когато било установено 90% запушване на основни кръвоснабдяващи съдове/, съпругата не е полага грижи за него, като нито с помощ, готвене, закупуване на лекарства не е допринесла за възстановяването му и 2.Заложила е семейния им живот за постигане на имуществените цели на дъщеря им А. Ж. Карбона,която толерирала за сметка на другата – В. Ж. И., като драстично я пренебрегвала, което предопределило влошаването на взаимоотношенията им.
Сключеният между страните на 29.10.1960г. брак е бил прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по взаимна вина на съпрузите, с постановено на 2.03.2011г. решение на СРС.
На 22.03.2011г. срещу постановения първоинстанционен акт, в частта му за вината, е постъпила въззивна жалба от Ж. Г. И., чрез процесуалния му представител. На 26.03.11г. Ж. И. е починал.
В преклузивния срок по чл.327 ал.1 от ГПК една от дъщерите на починалия съпруг – В. И. е изразила желание за продължаване на делото.
При тези факти, въззивният съд е приел,че тъй като смъртта предшества влизането в сила на бракоразводното решение, бракът е прекратен с настъпването й, на основание чл.44 ал.1 от СК. С този мотив е обезсилил решението на районния съд в частта му за прекратяване на брака. С оглед изразеното от наследник желание за продължаване на делото, съдът е преценил, че следва да се произнесе само по въпроса за вината на преживелия съпруг и то въз основа на вече заявените в насрещната искова молба основания. На базата на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че между съпрузите е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, защото отношенията им са се влошили, не са живеели, не са се хранили заедно, нямали общо домакинство, всеки е водил самостоятелен живот, съпътстван от постоянни конфликти между тях, предизвикани от поведението на дъщеря им А., която е създавала дразги и неспокойна атмосфера. Нямало е привързаност, желание за взаимопомощ, любов, уважение, доверие, грижа и подкрепа. Вината за това е и на преживялата съпруга, защото не е купувала лекарства на съпруга си, не се е грижила за него и не се е съобразила с първоначалното решение на двамата да не позволяват на дъщеря им А. да живее в дома им. В мотивите си съда е посочил, че непоправимото разстройство на брака е предизвикано и то съпруга, който не е полагал усилия за търсене на диалог и разрешаване на конфликтите, въз основа на взаимни компромиси.
При тези мотиви, част от поставените от касаторите въпроси, съставляват общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях, обаче, не следва да се допуска касационно обжалване, защото всички те са разрешени съобразно установената практиката, която настоящият съдебен състав намира,че въззивният съд е съобразил при постановяване на акта си.
По жалбата на Л. В. И. :
При продължаване на делото, образувано по иск на съпруга ищец, починал в хода на процеса, съгласно императивната разпоредба на чл.327 ал.3 от ГПК, съдът се произнася единствено и само по точно определения от закона предмет, а именно: вече посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия съпруг /решения № 201 от 24.07.12г.по гр.д.№ 1129/11г. на ІІІг.о. , №93/21.02.2011 г. по гр.д.№1687/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. на ВКС, двете постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Следователно в хипотеза на чл.327 от ГПК – не са допустими нови доказателства за установяване на заявени за първи път пред въззивната инстанция твърдения относно настъпила промяна в брачните отношения след приключване на делото пред районния съд. Съдът не следва да се изследва и да съобразява динамиката в развитието на брачните отношения /включително и евентуално настъпила промяна непосредствено преди смъртта на ищеца/. В цитираната практика изрично е посочено, че при наличието на две искови молби /от съпругата и насрещна искова молба от съпруга/, с оглед горепосоченото законодателно разрешение на въпроса, производството следва да продължи само по насрещната молба на съпруга, като продължаването по исковата молба на съпругата е недопустимо. Поведението на другия съпруг, който е починал не се включва в предмета на произнасяне на съда, поради което съдът не следва да се произнася по брачната вина и на двамата съпрузи /само по това дали прекратеният със смъртта на ищеца брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживелия съпруг/. Произнасянето по вината предпоставя произнасянето на съда по съществото на спора относно наличието или не на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ако съдът прецени, че такова не е налице или че преживелия съпруг няма вина за настъпването му, искът се отхвърля. Така дадените отговори на поставените въпроси от 1-4, предпоставят отговорите на останалите въпроси /от 5-7/ в касационната жалба на Л. И.. Доколкото обстоятелството дали съпрузите са си простили преди смъртта на единия съпруг е ново, а в хипотеза на чл.327 от ГПК не е допустимо събиране на доказателства за такива обстоятелства – то същото няма как да бъде установено и съответно съобразено от съда. Посочената хипотеза е специална и съдът не прилага общата норма на чл.235 ал.2 и 3 от ГПК. Въпросът за преценката на свидетелските показания на В. И., при условията на чл.172 от ГПК, доколкото е въпрос, касаещ преценката на ангажираните по делото доказателства – не съставлява годно общо основание за допустимост съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС.
По подадената от А. Ж. Карбона касационна жалба също не следва да се допуска касационно обжалване, защото поставените в неь въпроси не съставляват годно общо основание за допустимост по смисъла на т.1 от цитираното Тълкувателно решение.
Съгласно т.11 от Постановление № 10 от 3.11.1971г.на Пленум на ВС правният интерес на дъщерята на починалия ищец да продължи предявения от него иск за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака /който е установителен/ произтича от качеството й на наследник, призован да наследява. Както вече беше посочено – предмет на производството по чл.327 от ГПК е само дали прекратеният със смъртта на ищеца брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживелия съпруг. В това производство съдът не изследва въпроса дали наследодателя /ищецът по делото/ е оставил наследство или не, поради което поставеният от касаторката въпрос – дали има правен интерес от продължаване на делото една от наследниците на ищеца, при положение, че починалият съпруг – насрещен ищец по делото не е оставил наследство – е несъотносим. Вторият и третият поставени въпроси, касаещи основателността на едно от посоченото в насрещната искова молба брачно провинение на преживелия съпруг и твърдение за допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с гласни доказателство по делото, доколкото касаят преценка по съществото на спора и за доказателствата, каквато в настоящата фаза касационния съд не извършва – също не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че по нито една от подадените касационни жалби не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1448 от 28.02.2013г. по в.гр.д.№ 11593 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.