О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
С. 27.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3148 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените четири касационни жалби от П. Н. А., чрез процесуалния представител адвокат Н., от Г. Б. Ш., чрез процесуалния представител адвокат С., от Г. В. Г., чрез процесуалния представител адвокат Т. и от Г. Б. Д. чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 103 от 13.01.14г. по в.гр.д. № 937/13г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 2371 от 17.05.13г. по гр.д.№ 659/2009г. на Районен съд Разлог като са осъдени П. Н. А., Г. Б. Ш., Г. В. Г. и Г. Б. Д. да заплатят солидарно на К. Б. П. сума в размер на 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени й с деяние, извършено на 30.04.2001г., в [населено място], по времето от 03.30 часа до 04.00 часа, като се съвкупили с лице от женски пол – К. Б. П.,16 годишна, ведно със законната лихва считано от 30.04.2001г. и са присъдени разноски.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за неоснователно възражението за погасяване по давност на вземането за обезщетение на вредите, произтичащо от извършеното на 30.04.2001г. увреждане. Счел е, че давността е започнала да тече от извършване на деликта – 30.04.01г., когато извършилите са станали известни и срещу тях е започнало наказателно преследване. С предявяване от пострадалата на граждански иск в досъдебното производство /което беше допустимо при действието на отменения НПК/ и конституирането й като граждански ищец по сл.д.№ 35/2001г.на Т. [населено място] на 19.11.2001г., съдът е приел, че давността е прекъсната на основание чл.116 б.”б”от ЗЗД и е започнала да тече нова давност. Последното е основание и за спиране на давността до приключване на наказателния процес, защото с предявяване от пострадалата на граждански иск в наказателното производство е налице съдебен процес относно вземането, по смисъла на т.2 от т.д.№ 5/05г.на ОСГТК на ВКС. Съдът е преценил за ирелевантни фактите, че предварителното производство е било прекратено, а впоследствие възобновено, че обвинението е било изменено по отношение на правната квалификация, както и че в хода на производството е настъпила законодателна промяна, предвиждаща възможност за предявяване на граждански иск само в съдебната фаза на наказателното производство. Според съда – в случаи /като настоящия/, когато от извършване на деянието до внасяне на делото с обвинителен акт в съда, е изминал продължителен период от време, на пострадалия не може да се бъде отречена възможността да получи произнасяне по вече приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В. съд е счел, че след образуване на наказателното дело пред съда, пострадалата повторно е предявила гражданския си иск и до момента на отказа на наказателния съд да го разгледа /14.7.2009г./, давността е била спряла.От този момент е започнала да тече нова давност, която не е изтекла до предявяване на настоящия иск на 21.07.2009г. С оглед тежестта и вида на установените вреди, съдът е уважил иска изцяло, до претендирания размер.
При тези данни, като основание за допустимост в три от четирите касационни жалби се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставени въпроси, касаещи изтичането на погасителна давност по претенцията на ищцата, за които считат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 5 от 5.04.2006г.по т.д.№ 5/05г.на ОСГТК на ВКС. /Само жалбоподателят Г. Б. Д. не е приложил към жалбата изложение с конкретно поставени въпроси от значение за изхода на спора, а е развил доводите си за неправилност на постановения въззивен акт/.
Конкретно въпросите, поставени в жалбата на П. Н. А. са: 1.Дали висящият наказателен процес за престъплението, с което е осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД съставлява или не „процес относно вземането за вреди” и 2.Дали конституирането на пострадалата в качеството й на граждански ищец във фазата на досъдебното производство, при действието на отменения НПК е „приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск в процеса”, по смисъла на т.д.№ 5/05г.на ОСГТК на ВКС?
Въпросът, който е поставен в жалбата на Г. Б. Ш. е – спира ли давността, съгласно чл.115 от ЗЗД когато гражданският иск, който е предявен в досъдебното производство е по обвинение, което не е внесено в съд /впоследствие внесеното в съда обвинение е ново/.
В жалбата на Г. В. Г. са наведени доводи за противоречиво разрешаване на съдилищата /основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/ на въпроса – дали наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД е съдебен процес относно вземането за вреди, по смисъла на чл.115 от ЗЗД. Позовава се на влязло в сила решение № 30 от 17.03.2011г. по в.гр.д.№ 1105/10г.на П., в което счита, че на така поставения въпрос е дадено противоречиво разрешение на това на въззивния съд.
Срещу подадените касационни жалби, не са постъпили отговори от другите и противната страни.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената с ТР № 5 от 5.04.2006г.по т.д.№ 5/05г.на ОСГТК на ВКС. Съображенията:
По поставените въпроси в жалбата на П. Н. А.:
Изискването, което поставя чл.115 б.”ж” от ЗЗД за да не „тече” давността е да е налице „съдебен процес относно вземането”. Съгласно цитираното Тълкувателно решение – в случаите, когато фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД съставлява и престъпление, „за спиране на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземанего чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само да е образувано наказателно производство във връзка със същото деяние”. „Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност”. Наказателното производство включва досъдебно и съдебно производство. При наличие на процесуална възможност, надлежно предявен и приет за съвместно разглеждане в досъдебното производство граждански иск /какъвто е настоящи случай/ – конституирането на пострадалата в качеството й на граждански ищец във фазата на досъдебното производство, при действието на отменения НПК е ВКС поставя началото на „съдебен процес относно вземането на пострадалия”, по смисъла на т.д.№ 5/05г.на ОСГТК на ВКС, което съставлява основание за спиране на погасителната давност.
По въпроса на касатора Г. Б. Ш.:
И. за спирането на давността, съгласно чл.115 б”ж”от ЗЗД, е обстоятелството дали обвинението, което е предмет на досъдебното производство, в което е предявен гражданският иск, е било изменено и в съда е внесено обвинение с различна квалификация от първоначалната, когато деецът е осъден за престъплението, което покрива фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Изменението на обвинението е от значение за квалификацията на извършеното от дееца деяние и за тежестта на наказанието, което ще му бъде наложено за извършеното деяние. То не се отразява на висящността на процеса относно предявения граждански иск за обезщетяване на вредите, защото веднъж след като е приел иска за разглеждане, съдът дължи произнасяне по него. За гражданския иск е от значение наличието на предпоставките по чл.45 от ЗЗД, като е ирелевантно кое точно противоправно деяние от НК, деецът е осъществил виновно.
По жалбата на Г. В. Г.:
Не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Противоречиво разрешаване на съдилищата на поставения въпрос няма, защото отговора за въпроса дали наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД е съдебен процес относно вземането за вреди- е даден при различни факти във влязлото в сила решение № 30 от 17.03.2011г. по в.гр.д.№ 1105/10г.на П. и по настоящето дело. Липсва идентичност на случаите, защото – видно от мотивите на постановено решение № 30 е счел, че пет годишната давност съобразявайки разпоредбата на чл.116 б.”б” от ЗЗД/хипотезата на неуважаване на иск,когато давността не се смята за прекъсната/, която в конкретния случай не е приложима.
Мотивиран от изложеното, като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 13.01.14г. по в.гр.д. № 937/13г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.