О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
С. 29.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1682 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Д. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 102 от 31.10.13г. по в.гр.д.№ 249/13г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 202 от 4.06.13г. по гр.д.№ 2274/12г. на Бургаски окръжен съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Д. Т. сумата над 3 000лв.до присъдените 15 000лв. и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от З. за заплащане на сумата над 3 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на дейност на правозащитни органи, ведно със законната лихва, считано от 8.12.2011г.до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част, като са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивния акт с т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г. и постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 150 от 26.06.13г. по гр.д.№ 1367/12г.на ІІІ г.о. и № 158 от 4.06.12г. по гр.д.№ 708/11г. на ІV г.о. по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и по-специално относно задълже-нието на съда да посочи конкретните обстоятелства, обосноваващи опреде-ляне на процесното обезщетение,което според касатора е в занижен размер
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Обстоятелствата, които е съобразил въззивният съд при определяне на размера на следващото се обезщетение са: от една страна, че П. Д. Т. е бил оправдан по две обвинения за извършени умишлени деяния по чл.321 ал.6 от НК и чл.208 ал.7 вр.ал.2 и ал.1 от НК, при производството продължило една година и половина /от 10.06.2010г. когато е повдигнато обвинението до 8.12.11г., когато е влязла в сила оправдателната му присъда/ и наложена мярка за неотклонение „подписка” /изменена в „задържане под стража” по вина на подсъдимия, който не се е явил за насрочено съдебно заседание, заради пътуване в С./, а от друга страна е съобразил: следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, дискредитиране пред обществото и пред близките, които спрели да контактуват с него, неизбежна промяна в начина му на живот, последвалите негативи за него и близките му. Съдът е счел, че наложената мярка за неотклонение „подписка” не е довела до ограничаване на правото на придвижване, след като в хода на наказателното производство лицето безпрепятствено е предприело пътуване извън страната. Не е приел за доказани твърдените вреди, произтичащи от „принудителен престой” в С., защото нежеланието на подсъдимия да се завърне в страната поради страх от изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража” е негово лично решение, което не е в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Съдът е приел за недоказани и твърденията за вреди, произтичащи от загуба на работа поради повдигнатото обвинение с оглед на факта, че по делото няма доказателства за трудова заетост на пострадалия, още повече, че в присъдата е посочено, че той е „безработен”.
В тази връзка, поставеният въпрос за съобразяване на всички конкретните обстоятелства, които са относими за определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора /доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В цитираното от касатора Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички обстоятелства, които подробно е описал при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Фактът, че е приел част от твърдените от ищеца факти за недоказани, поради което не ги е съобразил, приемайки, че те не обосновават причинена вреда и причинна връзка с незаконното обвинение, не води до друг извод. В настоящата фаза по допустимост, касационната инстанция не може да проверява правилността на правните изводи на въззивния съд и не извършва анализ на установените на базата на ангажираните доказателства факти. Следва да се посочи, че съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. На това основание – представените от касатора решения, които са постановени при друга фактическа обстановка – не следва да се обсъждат. В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинението, отражението върху общественото положение, авторитета, репутацията на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102 от 31.10.13г. по в.гр.д.№ 249/13г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :