О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1250
С. 21.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 817 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. С. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 382 от 13.01.2011г. по в.гр.д. № 663 по описа за 2010г. на Хасковски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 273 от 14.10.2010г.по гр.д.№ 140/2010г.на Димитровградски районен съд,като е уважен предявения с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД иск и са обявени за нищожни като привидни- прикриващи договор за дарение- два сключени договори за покупко-продажба на : недвижим имот с н.а.№ 42 т.V рег.№10187 д.№842/05г.,с който И. К. И. и Н. К. И./поч.на 26.03.09г./ са прехвърлили на сина си Н. И. К. собствеността върху жилище,находящо се в [населено място] [улица],представляващо апартамент № 2 на първи етаж,с площ от 99.84 кв.м.,ведно с таванско помещение № 20 с площ от 23.15кв.м.,мазе № 20 с площ от 18.18кв.м.,съответните ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху мястото и на недвижим имот с н.а. № 34 т.І рег.№ 10188 д.834/05г.,с който И. К. И. и Н. К. И./поч.на 26.03.09г./ са прехвърлили на сина си Н. И. К. собствеността върху УПИ ІІІ с пл.№ 514 с площ от 1 215кв.м.по н.а. и от 1 190кв.м.по скица,находящ се в кв.39 по плана на [населено място] извор, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска пристройка/навес/
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос,за който да се прецени дали е разрешаван противоречиво от съдилищата.Общо касатора посочва,че постановеният въззивен акт противоречи на решения № 695 от 30.07.1985г. по гр.д. № 150/85г.на ІІ г.о.на ВС и № 152 от 5.03.1985г.по гр.д.№ 820/84г. на І г.о.на ВС.Излага доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт/първо,защото съдът не е възприел довода му,че по сделките е налице реално плащане на цената,а и неплащането на цената не прави сделката недействителна и второ относно неправилното кредитиране на представените обратни писма,които тъй като не изхождали от продавачите, а само от един от купувачите – имали характера само на декларация/.
Срещу подадената жалба не е постъпил писмен отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г..о.,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че наличието на относителна симулация /прикритите сделки са дарения,каквато е била действителната воля на страните,като за тях – пред третите лица е придаден вид на покупко-продажба,като е ирелевантен мотива за това/ е установено – с така наречените „обратни писма”,които като подписани само от единия от ответниците могат да се ценят единствено като начало на писмено доказателство, със свидетелските показания /които са допустими съгласно чл.165 ал.2 от ГПК/ на адвоката,изготвил документите за сделките, на нотариуса,пред който са били осъществени и тези,дадени от приятел на ответника, както и с оглед хронологията на осъществените няколко поредни престации между същите страни/дарение от родителите на сина на 23.12.97г., обратно дарение от страна на сина на родителите на 29.11.05г.и процесните сделки от 6.12.2005г./.
При така изложените мотиви,при положение,че по фактическа обстановка по делото не е имало спор и при липса на конкретно формулирани от касатора въпроси, които да са от значение за решаващата воля на въззивния съд, не може да се допусне касационно обжалване, защото не е налице общо основание за допустимост,а без него не може да се прецени наличието и на специално такова /съгласно дадените разяснения в т.1,3 и 4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС./
Независимо от горното- следва да се посочи,че решенията на които се позовава касатора – не могат да обосноват наличие на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,защото то изисква поставеният въпрос да е разрешен противоречиво в обжалваното решение и в решенията,на които се позовава касатора,а в случая – посочените решения не са по идентичен на настоящия казус, а и не е поставен въпрос, за който да се прецени дали е разрешаван противоречиво.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 13.01.2011г. по в.гр.д. № 663 по описа за 2010г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.