О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С. 06.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1317 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. С.,Д. Г. Я.,Й. С. Х.- всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 696 от 27.05.2011г. по в.гр.д.№ 1768 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2199 от 18.06.2010г. по гр.д. № 3011/2009г.на Варненски районен съд в частта му,с която е отхвърлен иска на настоящите касатори и Й. Ф. Г. срещу И. П. Л. за прогласяване нищож-ността на договор за продажба на недвижими имот,обективиран в н.а.№ 119/05г.,на основание чл.26 ал.2 изр.1 от ЗЗД, в частта,в която е отхвърлен иска на настоящите касатори и Й. Ф. Г. срещу И. П. Л. и [фирма], представлявано от И. Л. за прогласяване на относителна недействителност на сделката по н.а.№ 198/07г.на основание чл.135 от ЗЗД и в частта,в която е отхвърлен предявения иск срещу И. Л. за разваляне на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД договора по н.а.№ 119/05г.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставени три въпроса,които се свеждат до два поради съвпадане на последните: 1. налице ли неизпълнение от страна на инвеститора на задължението за снабдяване с разрешение за строеж в срок- при положение,че заповедта за одобряване на ПУП за обединение на съседни имоти в нов УПИ,с която са одобрени параметрите за строителството, отразени в издаденото разрешение за строеж,е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение и 2. длъжен ли е съда да постанови акта си съобразно установените по делото факти и обстоятелства,включително и въз основа на тези,които са настъпили в хода на висящия процес и имат отношение към спорното право,както и да съобрази постановено от административен съд решение относно незаконосъобразността на относим към спора административен акт. К. твърди се,че даденото от въззивния съд разрешение по първия поставен въпрос е в противоречие с приетото от В. по гр.д.№ 524/11г.и гр.д.№468/11г./които обаче не съдържат отбелязване да са влезли в сила/,както и че е в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 931 от 21.02.10г. по гр.д.№ 5000/08г.на ІІІ г.о.на ВКС, а по втория въпрос – с постановено решение по реда на чл.290 от ГПК № 250 от 21.07.10г.на І г.о.на ВКС и № 27 от 19.03.09г.по гр.д.№ 52/09г.на СтОС,което не съдържа отбелязване,че е влязло в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват тяхната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е прел,че на посоченото от ищците основание – като сключен въз основа на нищожен /поради невъзможен предмет/ предварителен договор – процесният договор за продажба на 40кв.м.от собствените им 125кв.м.от УПИ-11 и 1 в кв. 173,11 по плана на [населено място],обективиран в н.а.№ 119/05г. – не е нищожен. Посочил е,че страните на една и съща дата /22.04.05г./са сключили два отделни договора,всеки един от които съдържа отделни,самостоятелни клаузи,които са действителни.Единият договор е облигационен – предва-рителен договор за отстъпване на право на строеж и прехвърляне на 62% ид.ч.от притежаваните от ищците 127.5кв.м.от имота срещу строителство на жилищна сграда и учредяване на право на строеж в полза на купувача на 62% от обектите в сградата.По него купувачът е поел задължението да осъществи строителството по одобрен проект, със свои сили и средства, както и да получи в срок от 18месеца/до 28.10.06г./ разрешение за строеж, при изрична договорка,че неспазването на това задължение, по вина на инвеститора, е основание за разваляне на договора. Вторият договор е вещноправен,за продажба и е осъществен с н.а.№ 119/05г.Прехвърлени са 40кв.м. срещу поето от купувача задължение да изготви строителни книжа, инвестиционен проект за строителство и да извърши строителство, съобразно сключения предварителен договор. В. съд е приел,че предварителният договор има самостоятелен характер спрямо договора за продажба по н.а.№119/05г.,той е действителен и не може да е основание за недействителност на договора за продажба.За да счете за неоснователен предявения като евентуален иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД,съдът е посочил,че купувачът е изпълнил задълженията си по сключения договор, включително и за получаване на разрешение за строеж/,което е станало на 20.07.06г.- в рамките на в договорения срок/.Съдът е преценил като ирелевантна за производството процедурата по изменение на ПУП, приключила с влязло в сила решение на административен съд,тъй като тя е започнала по искане на трети за настоящия спор лица,преди да бъдат сключени процесните договори от 22.04.05г.При неоснователност на исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД,съдът е преценил като неоснователен и иска по чл.135 от ЗЗД.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касаторите въпроси – следва извод,че първия от тях не отго-варя на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Въпросът за това дали е налице неизпълнение на задължение по сключен от страните договор,предмет на производството по делото е въпрос,свързан с преценката за правилността на обжалваното решение,за начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. По поставения въпрос не е налице и соченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като цитираните от касатора решения на В. по гр.д.№ 524/11г.и гр.д.№468/11г. – не съдържат отбелязване,че са влезли в сила,а съгласно приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС практиката на съдилищата се формира от влезлите в сила съдебни решения.Посоченото от касатора решение № 931 от 21.02.10г.по гр.д.№ 5000/08г.на ІІІ г.о.на ВКС не е постановено по идентичен въпрос.В него е разгледан различен случай и съгласно приетото в т.2 от ТР №1/19.02.2010г.-не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Вторият от поставените от касаторите въпроси отговаря на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,но не и за специално такова.Задължението на съда да постанови акта си съобразно установените по делото факти и обстоятелства,включително и въз основа на тези,които са настъпили в хода на висящия процес и имат отношение към спорното право е законодателно уреден – чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК. По него в практиката няма спор, тя не се нуждае от промяна и въззивния съд е постановил акта си в съответствие с нея.В случая – съдът подробно е изброил приетите от него за установени факти и обстоятелства,съобразно тях е направил изводите си,като в мотивите си е обсъдил и постановено от административен съд решение,на което касатора акцентира,с което е прието,че е нищожна издадената заповед за изменение на ПУП поради липса на изразено в необходимата форма съгласие на всички съсобственици на УПИ ХІІ-12 и 16 за изменение на плана.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 696 от 27.05.2011г. по в.гр.д.№ 1768 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.