О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
С. 21.09.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 526 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Динка Д. П. и А. Д. П.-двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № ІІ-132 от 13.10.2011г. по в.гр.д.№ 1437 по описа за 2011г. на Бургаски окръжен съд,с което е отменено решение № 2005 от 20.05.2011г. по гр.д. № 4319/2009г.на Бургаски районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от [фирма] против Динка Д. П. и А. Д. П. искове за приемане за установено, че последните не дължат на ищеца сумата от общо 5 580.07лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода м.02.2004г.-м.01.2009г.,ведно с мораторната лихва 1 947.55лв.за периода 1.04.04г.-9.03.09г.и законната лихва върху главницата,считано от 34.03.09г.и в частта за разноските и вместо това е постановено друго,с което тези искове са уважени и са присъдени следващите се разноски.В останалата част решението на Б. е потвърдено.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса,за които се твърди,че са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,които прилага.Въпросите са:1. Кога се преклудира процесуалната възможност на ответника да заяви правоизключващо възражение по предявения иск каквото е възражението за изтекла погасителна давност и 2. Длъжен ли е съда да анализира всички доказателства в тяхната съвкупност и в частност може ли съдебното решение да се основава на документ,който не съдържа необходимите реквизити на официален такъв по смисъла на чл.179 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си и приеме предявения иск за основателен /в посочения размер/ въззивният състав е приел следното: Сума мощност/която в случая е в размер на 425.72лв./ и сумата за сградна инсталация/ в случая в размер на 183.70лв.за времето от м.02.04г.- м.04.05г./ се дължат от всеки потребител,независимо дали и прекратено топлоподаването в имота./Първата се дължи на базата на Общи условия от 2002 и 2006г. и това е така до месец август 2006г., когато тази такса е отпаднала с изменението на Закона за енергетиката,а втората- на основание чл.153 ал.6 от ЗЕ/.Тези суми не са обвързани с отчет на уредите за дялово разпределение,а се получават по изчислителен път.Относно задълженията за отопление и БГВ – съдът е счел за недоказани възраженията на ответниците за служебно отчитане /такова е имало през м.03 и 04.2004г.,но впоследствие е направено изравняване/, за липса на ежемесечно отчитане, за включване и отчет на допълнителен уред/имало е четири радиатора с разпределители и един затапен,както и лира в банята без уред за отчитане,чиято консумация се изчислява математически/, за неправилно изчисляване на дължимите суми/според експертизата сметките са правилни/.В. съд е съобразил заключението,съгласно което изчисленията на сумите в справката по компонентни не са документално обосновани,поради нередовно водене на счетоводни документи /отчетите по карнети на показанията на топломери и водомери не съдържат съществени реквизити съгласно Закона за счетоводството/,но е отчел,че това са документи,съставени от топлинния счетоводител.За да уважи иска се е позовал на други документи/отчети/,които са издадени от друга фирма-„Водоснабдяване и канализация”и които не са били оспорени от ответниците.Съдът е съобразил заключението на приетата по делото експертиза, съгласно която – показанията по тези отчети съвпадат с отчетите на топлинния счетоводител и въз основа на установеното съвпадение /разликата е един кубик/между неоспорените отчети на инкасаторите на „В и К”и приетите за навалидни поради нередовно водене на счетоводни документи- отчети на топлинния счетоводител – въззивният съд е направил извод,че посоченото като консумирано количество топла вода отговаря на действителното и следва да се заплати/в случая задължението за битово горещо водоснабдяване възлиза на 4 761.90лв./. Съдът не е обсъждал възражението на ответната страна за погасяване по давност на част от задължението,тъй като го е счел за несвоевременно направено/след отговора на исковата молба/.
При съпоставка между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора два въпроса-следва извод,че те отговарят на посо-чените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващата воля на съда.Същите обаче не са разрешени в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК ре-шения на ВКС/включително и с посочените от касаторите/ и поради липса на посоченото специално основание за допустимост –въз основа на тях не следва да се допуска касационно обжалване.Съображенията са следните:
Първият поставен въпрос – за крайния срок,в който страната може да направи възражение за изтекла погасителна давност – вече е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 195 по гр.д.№ 1707/2009г.на ІVг.о.,решения по гр.д.№ 648/2010г.на ІV г.о.,по гр.д.№1538/09г.на ІІІ г.о./.В тях се посочва,че възраженията на ответника, които се основават на факти и обстоятелства,които са настъпили до изтичане на срока на отговор на исковата молба- се преклудират с изтичането на този срок/чл.133 от ГПК/.Пропуснатите възражения могат да бъдат направени по-късно в хода на първоинстанционното производство само ако страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно,въпреки полагането на дължимата грижа за добро водене на делото или във въззивното производство във връзка с новооткрити или новонастъпили факти,ако твърдените нови обстоятелства и нови доказателства не са могли да бъдат посочени,узнати и представени до подаване на жалбата,съответно в срока за отговор.В този смисъл са и решенията,на които се позовават касаторите,но релавантните факти по тях са различни от настоящите.
В конкретния случай- в подадения в срока отговор на исковата молба/на 24.08.2009г./ – ответниците не са направили възражение за изтекла давност,а са можели да го направят,защото се основава на факти и обстоятелства,които вече са били настъпили. Възражението за давност е направено – с отделна молба,на която не е отбелязана дата,но към нея е приложена адвокатско пълномощно,което е от 23.02.2010г.и тази молба е била обсъждана в проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2010г.След като възражението е направено четири месеца след отговора на исковата молба- същото е преклудирано и правилно не съобразено от съда.Уредбата на действащия ГПК налага строга процесуална дисциплина и задължава страните да действат съобразно очертаните за тях процесуални правила.Уредбата на чл.133 от ГПК предвижда единствено изключение – пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства,но в случая такива не се твърдят. Относно наведения довод във връзка чл.143 ал.2 от ГПК – следва да се посочи,че за конкретния случай тази норма е неприложима,защото тя касае предвидена възможност за излагане и обосноваване на възражения в открито съдебно заседание,когато с отговора на исковата молба са наведени нови възражения, на които следва да се отговори или се касае за пропуснати възражения,в резултат на това,че страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно,каквито хипотези по делото не е имало.
Отговорът на втория поставен въпрос е законодателно уреден в чл.235 и чл.179 от ГПК. Съдът е длъжен да анализира всички доказателства в тяхната съвкупност и съдебното решение не може да се основава на документ,който не съдържа необходимите реквизити.В случая обаче/както беше изложено по-горе/- въззивният съд,възприемайки за основателно възражението за нередовност на използваните от топлинния счетоводител счетоводни документи – ги е игнорирал,като се е позовал на неоспорени от страната документи и на базата на тях е направил изводите си.Правилността на изводите –не е предмет на проверка в настоящата фаза.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-132 от 13.10.2011г. по в.гр.д.№ 1437 по описа за 2011г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: