О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С., 10.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1061 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Минх Ч.,живущ в [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 456 от 13.04.2011г. по в.гр. д.№ 182 по описа за 2011г. на Варненски окръжен съд,с което потвърдено решение № 3733 от 12.11.2010г. по гр.д. № 13519/2009г.на Варненски районен съд в обжалваните части,с които е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Г. С. Ч., [дата на раждане] на майката К. Н. П.,за бащата С. Минх Ч. е определен режим на лични отношения,осъден е да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв.и ползването на семейното жилище е предоставено на жената.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за възмож-ността да се предостави упражняването на родителските права на родител, който поради трудовата си заетост системно отсъства от страната. Касае се за преценка на интереса на детето,който въпрос касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.Позовава се и на още две решения на ВС без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,след извършена комплексна преценка на релевантните за случая обстоятелства,въззивният съд е приел,че родителските права по отношение на роденото от брака дете следва да се упражняват от майката,защото тя е тази,която приоритетно живее и полага грижи за него.Съдът е посочил,че и двамата родители имат качества, възможности и желание да упражняват родителските права, но тъй като се касае до непрекъснат процес – определящо е,че бащата – пред вид местора-ботата си – през по-голямата част от годината отсъства от страната. Обстоятелството,че той се връща се за месец,два – не променя извода за липса на възможност за пълноценно,всестранно,в пълен обем упражняване на родителските права и задължения.Конкуренцията между установените данни за конфликт между майка и дъщеря,за изявени качества на бащата да упражнява по-пълноценен контрол като осигурява присъствие и участие на детето в образователния процес – от една страна и факта,че бащата може да упражнява този контрол само два месеца в годината, въззивният съд е разрешил в полза на родителя,който ежедневно може да упражнява контрол,дори и последният да не е толкова ефективен.
Поставеният от касатора въпрос относно интереса на детето/за който съдът и служебно следи/ -е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г., както се твърди в касационната жалба.Това е така,защото въззивният съд е обсъдил всички съотносими за спора обстоятелства,свързани с възпитател-ските качества на всеки от родителите, неговия морален облик,начин,вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, съобразил е начина на живот и работа на всеки, жилищно-битовите условия, финансовите възможности, пола и възрастта на детето.Съответно – въззивният съд е изпълнил задължението си да изведе правните си изводи съобразно приетите от него за установени обстоятелства.
Обстоятелството,на което акцентира касатора,че бащата поради трудовата си заетост системно отсъства от страната – в случая е от решаващо значение. Когато съдът решава въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права – подобно отсъствие с постоянен характер –следва да се преценя във връзка с всички останали ангажирани по делото доказателства. В конкретната хипотеза – не може да се счете,че е в интерес на роденото от брака между страните дете,което е на 17 години, не посещава редовно учебните занятия, харчи за кратък период от време всички парични средства,които получава от баща си – упражняването на родителските права да се предостави родител,който системно отсъства от страната.В тази хипотеза реалното и ежедневно упражняване на контрол, полагането на непрекъснати лични грижи и усилия за възпитание – е от решаващо значение и изключва възможността – при изравнен родителски капацитет/разбиран като качества, възможности и желание за упражняване на родителски права/ – последните да се възложат на отсъстващ от страната родител.В тази хипотеза желанието на детето да живее с баща си и факта, че майката няма постоянна работа и съответно сигурни доходи – са ирелевантни. В. съд е изпълнил задължението си да реши въпроса за интересите на детето – с оглед на това кой от двамата родители в по-голяма степен отговаря на посочените в ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.критерии,поради което не са налице предпоставките на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 456 от 13.04.2011г. по в.гр. д.№ 182 по описа за 2011г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: