Определение №199 от 41324 по гр. дело №1247/1247 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

С. 19.02.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1247 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Й. Б. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 5054 от 9.07.12г. по в.гр.д. № 7638 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение № ІІ-57-11 от 23.02.12г. по гр.д.№ 13937/11г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК при само един изрично форму-лиран въпрос – изискуемото се съгласно чл.119 от КТ писмено съгласие от страна на работника или служителя за изменение на трудовото му правоотношение следва ли винаги да е под формата на допълнително споразумение към сключения трудов договор или може да е под друга форма – например чрез положен под новата длъжностна характеристика подпис. Без да формулира други конкретни въпроси – излага доводи за противоречие на въззивния акт с ТР № 3 от 16.01.12г.на ОСГК на ВКС във връзка с направения извод в конкретния случай,че тъй като се съкращава единствена щатна длъжност – извършването на подбор е по преценка на работодателя. Отделно счита,че въззивният съд не е обсъдил наведеното възражение относно обстоятелството,че ищцата е заемала длъжността ”организатор търговска дейност” в магазин”Ф.”,а е била уволнена от друга длъжност „старши продавач консултант Т.”в различен магазин – ”O. 1 S.”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ уволнение е законосъобразно,тъй като е доказан факта,че в търговския обект, в който е работила ищцата – обемът на работа е намалял, а преценката на работодателя за това коя длъжност да бъде съкратена поради намаления обем на работа е по целесъобразност. Съдът е счел,че ищцата е заемала единствената щатна бройка за длъжността „старши продавач консултант Т.” в магазин в [населено място], поради което за работодателя не е възникнало задължение да извърши подбор.
Поставеният от касаторката въпрос – за формата на изискуемото се съгласно чл.119 от КТ писмено съгласие от страна на работника или служителя за изменение на трудовото му правоотношение – доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд,не е годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По него не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,доколкото практиката по този въпрос е установена и не са настъпили нови условия, налагащи промяна. Последователната и задължителна практика на ВКС постановява, че изменението на трудовото правоотношение може да се извърши само при взаимно съгласие на страните, изразено писмено – решение № 765/11.01.11г. по гр.д. № 228/10г. ІІІ г.о.; решение № 376/26.10.11 г. по гр. д. № 1405/10 г. на ІV г.о.; решение № 344/29.11.11 г. по гр. д. № 1407/2010 г. ІІІ г. о.; решение № 95/18.04.12г. по гр. д. № 1604/10 г. ІV г.о., № 280/11.06.12 г. по гр. д. № 1519/2011г., ІVг.о.,всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. З. изискване е за писмена форма/недопустимо е изменение на трудовото правоотношение чрез конклудентни действия/,но няма изискване писмената форма да е във вид само и единствено на допълнително споразумение към сключения трудов договор.Доколкото изискването за писмена форма касае изменението на всяка една от клаузите на трудовия договор, включително наименованието на длъжността и характера на работата, а в длъжностната характеристика най –пълно и точно е описано съдържанието на подлежащата на изпълнение длъжност от страна на работника и служителя, при наличието на положен от него подпис и изрична декларация,че е „запознат с длъжностната характеристика на заеманата длъжност и е наясно с всички свързани с нея отговорности и трудови задължения” – следва да се приеме,че е налице изразено писмено съгласие по смисъла на чл.119 от КТ.
Останалите доводи,касещи неправилността на постановения въззивен акт,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.Съгласно цитираното решение – касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не извършва проверка за законосъобразност.Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да бъде извършена едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Тъй като посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които съдът е длъжен да селектира касационните жалби,а относно него – в случая не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 5054 от 9.07.12г. по в.гр.д. № 7638 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top