– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 781
гр. София 30.10.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 (двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2259 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 32 213/11.03.2019 година, подадена от „ТА и Ко” ООД [населено място], срещу решение № 8033/20.12.2018 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІVа въззивен състав, постановено по гр. д. № 9175/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 351 798/02.03.2018 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 34-ти състав, постановено по гр. д. № 20 161/2016 година, с което „ТА и Ко” ООД [населено място] е осъдено, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Б. Н. Д., сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения й апартамент с идентификатор № … по кадастралната карта на [населено място] за периода от 12.02.2011 година до 11.02.2016 година, както и сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения и гараж № 2, намиращ се в същата сграда, за периода от 12.02.2011 година до 11.02.2016 година, заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 11.02.2016 година до окончателното заплащане.
В подадената от „ТА и Ко” ООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Б. Н. Д. срещу дружеството искове да бъдат отхвърлени. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ТА и Ко” ООД [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Б. Н. Д. не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
„ТА и Ко” ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 11.02.2019 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 32 2013/11.03.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че по силата на сключен на 23.12.2008 година „ТА и Ко” ООД [населено място] продало на Б. Н. Д. правото на строеж за посочените по-горе апартамент и гараж. На същата дата между Д., в качеството й на възложител и дружеството, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за строителство. С него „ТА и Ко” ООД [населено място] се задължило да довърши строителството на обектите до 30.06.2010 година, като за предаването им на възложителя следвало да се състави приемо-предавателен протокол, а с подписването на същия и разплащането на строителството трябвало да се счита, че договорът е приключен и страните са изпълнили задълженията си по него. Сградата, в която се намирали апартамента и гаража, била въведена в експлоатация на 18.10.2010 година, като е била изградена в груб строеж към 16.03.2010 година. Към настоящия момент между страните бил налице спор за това дали Б. Н. Д. е заплатила на „ТА и Ко” ООД [населено място] дължимата се по договора за строителство цена или дължи част от нея.
Въззивният съдебен състав е приел за достоверните показания на разпитания по делото свидетел Н. М. Д., който е баща на Б. Н. Д.. От тях се установявало, че макар апартамента и гаража формално да се водели собственост на Д. те били заплатени от него. През 2008 година се били договорили със строителя се договорили блокът да бъде въведен в експлоатация през 2010 година, като това било сторено септември или октомври. След този момент в блока заживели хора. В началото на 2011 година домоуправител на входа, в който се намира апартаментът на Б. Н. Д. се обадил свидетеля, за да ги информира, че започва да събира пари за такса смет, асансьор и други, след което отново се свързала с него, за да попита кога ще платят. Същият отговорил, че нямат достъп до апартамента, поради което не следва да заплащат задължения за разходи на етажната собственост. Никой не го бил канил да му предаде ключ за имотите, като основано той комуникирал с управителя на „ТА и Ко” ООД [населено място]. Според Д. в основата на това дружеството да не осигурява достъп до имота на ищцата бил имуществен спор, тъй като то претендирало в негова полза да са налице вземания спрямо Д.. Между страните по делото бил налице висящ имуществен спор, както той нямал достъп до имотите и нямал ключ от тях. Бил влизал веднъж в апартамента, където бил въведен от служителка на дружеството, която му отключила, както и веднъж присъствал на общо събрание на ЕС. Тези показания са свързани с показанията на другия разпитан по делото свидетел Д. П. П., който бил собственик на апартамент същата сграда, за който през 2010 година-2011 година получил ключ от управителя на дружеството. Според него Н. М. Д. присъствал на първото общо събрание на ЕС, но не го информирал за това, че няма достъп до обектите на дъщеря си Б. Н. Д..
Съставът на Софийски градски съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В случая били налице елементите от фактическия състав по този текст от закона. Било установено, че Б. Н. Д. била собственик на посочените по-горе апартамент и гараж, като сградата била въведена в експлоатация на 18.10.2010 година, а по делото не бил представен предвидения в договора за строителство приемо-предавателен протокол, от който да се установявало, че обектите са предадени на Д.. Липсвали доказателства и във връзка с твърденията на „ТА и Ко” ООД [населено място], че е предало владението на обектите на Д., като я било снабдило с ключове за тях. Свидетелските показания не били основен източник на информация за това, че владението на обектите не било предадено на Д., тъй като в тежест на дружеството било да докаже съществуването на твърдения от него положителен факт на предаване на ключовете. Затова тъй като фактическата власт върху обектите се осъществявала от дружеството трябвало да се приеме,че то се е обогатило за сметка на Б. Н. Д., в чиято имуществена сфера било налице обогатяване, равняващо се на средния пазарен наем за исковия период. Затова исковете били основателни.
С оглед на горепосочените мотиви на Софийски градски съд при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ТА и Ко” ООД [населено място] е поставил правните въпроси за това трябва ли в мотивите на съдебното решение съдът да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, правно релевантните факти, както и представените по делото доказателства, да определи предмета на спора и относимите към него факти, както и да изложи точни и ясно мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или за недоказани и въз основа на какви доказателства; за това длъжен ли е решаващия съд да обоснове конкретно как свидетелските показания по смисъла на чл. 172 от ГПК кореспондират с другите доказателства, респективно да мотивира преценката си във връзка с евентуалната заинтересованост на свидетеля; за това, когато плащането от ищеца по двустранен договор е уговорено като условие за изискуемостта на задълженията на ответника, и последният е възразил за липсата на плащане, длъжен ли е въззивният съд за преценки мотивира основателността на възражението и да го вземе предвид при решаването на спора и за това издаването на разрешение за ползване, което е допустимо само при подписан от възложителя протокол-образец 15 по Наредба № 3/31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, установява ли факта, че възложителят е приел извършените СМР, с подписването на протокол-образец 15. По отношение на четвъртия въпрос се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да са изложени конкретни мотиви в тази насока. Това само по себе си е пречка за допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по този въпрос като следва да има предвид и това, че той не е обусловил правните изводи на въззивния състав при постановяване на решението му. Съставът на Софийски градски съд не е разглеждал въпроса дали извършените от „ТА и Ко” ООД [населено място] в изпълнение на договора за строителство работи са приети от Б. Н. Д. или не и не е обосновал съществуването на приетото от него задължение на дружеството с оглед на това дали работите са приети. Изводът за съществуване на задължението на дружеството касатор е мотивирано с това, че то не е предало изградените въз основа на договора за строителство обекти на Б. Н. Д. и по този начин я е лишило от възможността да ползва същите, без да са налице основания за това дружеството да се намира във владение или държане на тези обекти. Затова четвъртия от така поставените от „ТА и Ко” ООД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси не обуславя допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
По отношение на първия и третия от посочените по-горе правни въпроси следва да се посочи, че те са пряко свързани и съдържат в себе си и въпроса за задължението на съда да определи правната квалификация на предявения пред него иск тъй като съдът е задължен да обсъжда само относимите към конкретния спор доводи и възражения на страните, като определя кои са те и с какви доказателства подлежат на установяване, с оглед на приетата от него за приложима за спора правна норма. Същевременно възможността на ответника да противопостави на ищеца възражение за неизпълнен договор също е поставена в зависимост от определената от съда правна квалификация на иска-такова възражение не може да бъде разглеждано, ако съдът определи за приложима към спора разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Предвид на всичко това третият от поставените от „ТА и Ко” ООД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси обуславя допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационен контрол. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС обаче този въпрос следва да бъде конкретизиран в смисъл, че се отнася за субсидиарността на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД и приложим ли е той в случаите когато между ищеца и ответника по делото съществуват договорни отношения и в тази връзка за задължението на съда да определи правната квалификация на предявения иск с оглед на това, както и в кои случаи съдът е задължен да се произнесе по направеното от ответника възражение за неизпълнен договор, като касационното обжалване бъде допуснато именно с оглед на така конкретизирания въпрос. Що се отнася до първия и втория от така поставените въпроси те не обуславят допускане на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване, тъй като това дали по отношение на тях въззивното решение е постановен в съответствие с практиката на ВКС може да бъде преценявано само след като се даде отговор на конкретизирания въпрос, по който се допуска касационно обжалване.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 8003/20.12.2018 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІVа въззивен състав, постановено по гр. д. № 9175/2018 година по подадената срещу него от „ТА и Ко” ООД [населено място], касационна жалба с вх. № 32 2013/11.03.2019 година и такова трябва да се допускане.
На „ТА и Ко” ООД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 360.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8033/20.12.2018 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІVа въззивен състав, постановено по гр. д. № 9175/2018 година.
ДАВА на „ТА И КО” ООД [населено място], [улица], и със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адвокат В. Б. от САК едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 360.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.