О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1384
С. 06.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 977 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на В. М. А. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 632 от 26.04.2012г. по в.гр.д.№ 339/2012г. Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 4033 от 7.11.11г.по гр.д.№ 440/11г. на ПОС като е уважен предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД като е призната за недействително спрямо [фирма] [населено място] дарението извършено от В. М. А. в полза на родителите му М. А. Л. и И. К. Л. с н.а.№ 98 т.І рег.№862 д.№90.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос – налице ли е валидно встъпване в дълг,когато в договора за встъпване в дълг,сключен с кредитора и/или длъжника задължението,в което третото лице встъпва не е точно определено по вид,основание и размер и в този случай /когато в договора за встъпване в дълг задължението,в което третото лице встъпва не е точно определено по вид,основание и размер/ сключеният договор противоречи ли на чл.101 от ЗЗД и сключен ли е при липса на съгласие относно задължението, в което третото лице встъпва.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД-вземане, увреждащо кредитора действие и субективно намерение за увреждане. За да счете,че е налице валидно възникнало и съществуващо вземане-съдът се е аргументирал със сключения между страните договор за спогодба от 2.11.10г.Относно изискуеманата се съгласно чл.1 от същия „отделна счетоводна справка,представляваща неразделна част от този котракт за доставеното количество птиче месо”,съдът е посочил,че тя не е съществен елемент от споразумението за встъпване в дълг,защото размерът и произходът на задължението са уговорени в самия договор.
При тези мотиви,поставеният от касатора въпрос съставлява годно общо основание за допустимост,доколкото е свързан с решаващите изводи на съда.По него не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателст-вото и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват. По поставения от касатора въпрос е налице непротиво-речива практика на ВС и ВКС, която не се налага да бъде променяна и която е спазена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт. В исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици. При сключен договор за встъпване в дълг – задължението,в което третото лице встъпва следва да е точно определено по вид,основание и размер. В случая това е направено със сключения договор за спогодба от 2.11.10г.,в който е посочено,че задължението е за сума от 515 000лв.,представляваща стойност на незаплатени фактури за доставено птиче месо. При предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД –въззивният съд е приел,че ищецът е доказал факта на притежаване на вземането, момента на неговото възникване и намерението за увреждане у длъжника и лицата, с които той е договарял.По спорния по делото въпрос относно съществуването на вземането,ответникът е могъл да докаже, че е погасил поетия дълг или да наведе други правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения,включително и да противопостави на кредитора възраженията, които има длъжникът, произтичащи от прехвърленото правоотношение/с изключение на личните възражения на длъжника и на възраженията, които произтичат от вътрешните отношения между ответника и длъжника/,което той не е направил.Възражението му се свежда до оспорване определяемостта на поетото задължение с оглед обстоятелството,че няма подписана от страните отделна счетоводна справка,но същото е по съществото на спора и не може да се разглежда в настоящата фаза.
Мотивиран от гореизложеното,като счета,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 632 от 26.04.2012г. по в.гр.д.№ 339/2012г. Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.