О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
С. 21.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7293 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от кмета на [община], чрез процесуалния представител С. против въззивно решение № 267 от 2.07.2013г. по в.гр.д. № 1194/13г.на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 146 от 27.03.13г. по гр.д. № 3365 по описа за 2012г. на Районен съд Казанлък, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос – дали срока по чл.194 ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание е спазен от работодателя при положение, че забавата се дължи на обективни причини – спазване на изискванията по чл.333 от КТ?
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При постановяване на решението си въззивният съд е приел,че уволнението е незаконосъобразно на формално основание, без да разглежда спора по същество поради налагане на дисциплинарното наказание след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението. Нарушението е открито на 4.07.12г., когато с докладна записка заместник- кмета е сезирал работодателя. На 5.07.12г.са поискани писмените обяснения от работника, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и му е връчена на 31.10.12г. /т.е. почти четири месеца след откриване на нарушението/.
К. поставя въпроса за спазване на срока по чл.194 ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, имайки пред вид следните конкретни факти по делото, от които е видно, че срокът не е спазен не по вина на работодателя: Работникът е депозирал обясненията си на 6.07.12г. а на 19.07.12г./след като на 17.07.му е изискана информация/ той е представил декларация, че страда от исхимична болест на сърцето – заболяване, посочено в Наредба № 5. На 1.08.12г. работодателят е изпратил писмо до директора на Дирекция „Инспекция по труда” за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, което е получил на 16.10.2012г..На същата дата/1.08.12г./ е изпратил запитване и до ТЕЛК относно мнението й за уволнението. На 21.09.2012г. е получил отговор, че лицето е било призовано в ТЕЛК, но не се е явило, не е представило необходимата информация, поради което Комисията не може да се произнесе.
Съпоставката между така изложените факти по делото, мотивите на въззивния съд и поставения от касатора въпрос, налага извод, че последният е от значение за изхода по делото и съставлява годно общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Въпросът за характера и вида на срока по чл.194 от КТ е законодателно разрешен, установената съдебна практика е единна и не се налага нейното осъвременяване или промяна. В. съд е приложил точно закона при постановяване на акта си, като е съобразил, че срокът по чл.194 от КТ е преклузивен и единствените две хипотези, при които законодателят изчерпателно е предвидил възможност за спирането му са законоустановен отпуск на работника или служителя и участие в стачка. В рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, работодателят следва да извърши всички необходими действия – включително и да изпълни процедурата във връзка със законоустановената закрила по чл.333 от КТ и в зависимост от наличието или не на необходимите документи – да прецени дали да наложи дисциплинарното наказание или не. След изтичане на двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ субективното потеста-тивно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено се преклудира /вж.постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 256 от 18.05.2012г.по гр.д.№ 1036/11г.на ІV г.о.на ВКС/. Нормата е императивна и съдът следи служебно за прилагането й. Не съществуват обективни причини, които да обосноват възможност за налагане на дисциплинарно наказание след изтичане на срока по чл.194 ал.1 от КТ, защото след изтичането му в правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание и се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 267 от 2.07.2013г. по в.гр.д. № 1194/13г.на Окръжен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.