Определение №591 от 41023 по гр. дело №1752/1752 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 591

С. 24.04.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и първи април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1752 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. С. Т., чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 118 от 25.10.2011г. по в.гр.д. № 213 по описа за 2011г. на Търговищки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 110 от 27.05.2011г. по гр.д.№ 700/2010г.на Поповски районен съд, като са отхвърлени предявените искове против Х. Н. М. за унищожаване на договор,обективиран в н.а.№ 178 т.ІІ рег.№3511 н.д.№ 378/09г.за покупко-продажба на недвижим имот-жилище със застроена площ от 60кв.м.,съставляващо самостоятелно мазе от двуетажна жилищна сграда в УПИ ХІІ кад.№151 с площ 300кв.м.,като сключен от дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира и за ръководи действията си,на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,както и е отхвърлил предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.29 от ЗЗД/измама/, чл.30 от ЗЗД/заплашване/и чл.31 от ЗЗД /крайна нужда/.
В. съд е счел предявените искове за недоказани и неоснователни,тъй като не е установено – наличните заболявания на ищеца и прекарания от него инсулт да са довели до мозъчни изменения,които да се отразили на способността му да разбира свойството и значението на извършеното прехвърляне на собствеността и да ръководи постъпките си. Заключението на приетата медицинска експертиза и гласните доказателс-тва са в смисъл,че има снижение в паметта и интелекта,но те не са в степен, че да са се отрази на възможността за преценка.Досежно евентуал-ните искове -въззивният съд е приел,че няма доказателства,въз основа на които да се счете,че ответницата умишлено е въвела в заблуждение прехвърлителя с цел да получи имотна облага без да има намерение да се грижи за него, нито че е налице причина,поради която е възможно договора да е сключен поради възбуждане на основателен страх, нито че прехвърлителят е сключил договора при явно неизгодни условия /продажбата е на цена над данъчната оценка на имота/ и той не е бил в крайна нужда по смисъла на чл.33 от ЗЗД,
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос. Развити са доводи за задължението на съда да постанови акта си съобразно установените критерии за справедливост,която следва да е „обективна и еднаква за всички страни в процеса”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Поставеният от касатора въпрос – не отговаря на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,съгласно които касационно обжалване може да се допусна само по въпрос,който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение, за възприема-нето на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд е изпълнил законоустановеното си/в чл.235 е чл.236 от ГПК/ задължение да постанови акта си съобразно приетите от него за установени факти и обстоятелства и закона,като в мотивите си е изложил исканията и възраженията на страните,своята преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи. В своята дейност съдът се е ръководил от наличните по делото доказателства и съобразно тях,при съблюдаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по делото е постановил акта си. При липса на ангажирани надлежни доказателства за установяване на твърдените факти – единствената възможност на съда е да отхвърли иска.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 25.10.2011г. по в.гр.д. № 213 по описа за 2011г. на Търговищки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top