О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С. 17.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1241 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадената касационна жалба от П. П. Д. от [населено място],чрез процесуалния представи-тел адвокат Б. против въззивно решение № 2386 от 15.04.2011г. по в.гр.д.№ 5867 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІІ-3-565 от 9.02.2010г. по гр.д. № 3714/2008г.на Софийски районен съд,като е отхвърлен иска й с правно основание чл.82 ал.2 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 200лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по въпроса за предпоставките, при наличие на които пълнолетно дете може да претендира издръжка от родител и за критериите въз основа, на които съдът прави преценката си за възможността на последния да дава издръжка,както и нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: когато въззивната инстанция приложи нормата на чл.272 от ГПК,за нея съществува ли задължение да направи собствена преценка на събраните по делото доказателства съобразно доводите на страните и ако тя не направи това- съществува ли риск от необективност и съдебна грешка. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е мотивирано с противоречие с ППВС №5 от 16.11.70г. и ППВС № 5 от 30.11.81г.,а това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с противоречие на въззивното решение с приложени решения на В.,Х., С.,които не съдържат отбелязване да са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си, въззивният съд е препратил/на основание чл.272 от ГПК/ към мотивите на първоинстанционния съд,като допълнително е обсъдил само изисканото от него доказателство за актуалните доходи на ответника,за които е установено,че са в размер на 503лв. и за разходите му във връзка с ежемесечните му задължения към банкова институция.Приел е,че пред вид финансовото му положение–ответникът,чието задължение не е безусловно, е в невъзможност да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря
Поставените от касатора въпроси са годно общо основание за допустимост, тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.Не е налице нито едно от посочените специални основания,което изключва възможността касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество.Съображенията:
В. съд не е постановила акта си в противоречие с ППВС №5 от 16.11.70г. и ППВС № 5 от 30.11.81г.В първото изрично е посочено,че безусловното задължение на родителите да издържат децата си важи докато те навършат пълнолетие.При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона.Решението за издръжка не продължава автоматически,ако детето се запише или следва редовно в учебно заведение,защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия,при които тя е била присъдена.В този случай преценката за дължимостта й зависи от това – ”дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения на родителя”.
Въпросът за предпоставките, при наличие на които пълнолетно дете може да претендира издръжка от родител – е изяснен в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например №199 от 17.05.11г.по гр.д.№ 944/10г.на ІІІ г.о.на ВКС, №305 от 7.06.11г.по гр.д.№1269/10г.на ІV г.о., по гр.д.№ 1424/10г.на ІІІг.о./ и те са :1.навършилото пълнолетие дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си , 2.то да е записано да учи редовно в средно или висше учебно заведение и 3.даването на издръжка да не създава особени затруднения на родителя. Относно критериите въз основа, на които съдът прави преценката си за наличието на последната от така изброените предпоставки – е разяснено, че се касае до конкретна преценка,която е в зависимост от установените факти по делото.Идеята е,че родителят трябва да притежава средства над тези,които са му необходими за собствената му издръжка,така че да може без затруднение да отделя от средствата си за издръжката на пълнолетното си дете.В тази хипотеза от значение са обективните данни за неговите приходи и разходи,като е ирелевантна теоретичната възможност за осигуряване на допълнителни доходи пред вид обстоятелството,че родителя е в трудоспособна възраст.При установен доход от 503лв. и доказателства,че ответникът изплаща един ипотечен и два потребителски кредита,има задължения към трети лица и е с влошено здравословно състояние – исканата издръжка би му създала особени затруднения.
Решенията на В.,Х., С.,на които касаторът се позовава не се обсъждат от настоящия състав,защото съгласно приетото в т.3 от ТР №1/10г.на ОСГТК на ВКС – практиката на съдилищата се формира от влезлите в сила решения,а представените- не съдържат такова отбелязване.
На втория поставен въпрос, във връзка с приложението на чл.272 от ГПК,вече е даден отговор в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 643 от 12.10.2010г.по гр.д.№1246/09г. на ІV г.о.Прието е,че когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанцион-ното решение,а не само на крайния резултат, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай втората инстанция не действа като контролно-отменителна /не решава дали едно или друго разрешение на първата инстанция е правилно или не/,а се ползва от обосновката в първоинстан-ционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. Следва да се има пред вид,че в случая – въззивната инстанция освен,че е препратила към мотивите на районния съд, е изпълнила задължението си да обсъди и да направи собствена преценка на събраните пред нея доказателства /относно актуалните доходи на ответника и ежемесечните му задължения/ съобразно изложените пред нея доводи на страните.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице нито едно от сочените от касатора основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2386 от 15.04.2011г. по в.гр.д.№ 5867 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.