О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
С. 11.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1141 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационната жалба от [община], представлявана от кмета Т. чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 246 от 18.06.12г. по в.гр.д.№ 553/12г. Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 472 от 19.03.12г.по гр.д.№ 1953/11г. на ПОС, като е уважен иска с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД за сумата от 40 212лв.,представляваща заплатената стойност на празно дворно място от 72кв.м.,част от ПИ 2162 кв.356 по плана на ІІІгр.ч.на [населено място], придадено по отменена впоследствие регулация,ведно със законната лихва върху тази суча,считано от 12.07.11г.,както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 5 232.64лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 8.04.10г.-11.07.11г.
К. се позовава на противоречие с практиката на ВКС на решението на въззивния съд като основание за допустимост на подадената касационна жалба по поставен въпрос,свързан с подлежащите на доказване обстоятелства от ищцовата страна.В тази връзка излага тезата си,че ищците не са установили,че е отпаднало основанието,на което е била дадена от тях процесната сума.Според настоящия ответник – сумата е била дадена на основание заповед № ОА-505 от 29.03.01г.на кмета на [община]/за одобрение на дворищно регулационен план на кв.36 по плана на ІІІгр.ч.на [населено място]/,която не е отменена.
Вторият въпрос,който касаторът поставя като общо основание за допустимост, е за мотивираността на постановения въззивен акт съобразно изискванията на чл.236 ал.2 от ГПК.Счита,че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Изразява становището си, че в мотивите съдът не е посочил кое е основанието за заплащане на претендираната сума – дали е цитираната заповед № ОА-505 от 29.03.01г.,дали е правоотношението по повод прилагането на регулацията и дали според съда прилагането на регулацията има характер на правна сделка /особена покупко-продажба/, в който случай следвало да намери приложение трайната практика на ВКС/каквато сочи/,че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен и до развалянето на договора не може да се иска връщане на платените суми на отпаднало основание. Позовава се на две постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС. Първото е № 514 от 18.06.10г.по гр.д.№ 1758/09г.на ІІІг.о.,съгласно което „съставът на чл.55 ал.1 изр.3 от З. ще е налице,когато основанието съществува при получаване на престацията,но след това е отпаднало с обратна сила” и второто е № 246 от 27.05.11г.по гр.д.№ 1265/10г.на ІVг.о.,съгласно което „след като договорът,сключен между страните не е развален, няма основание да се иска връщане на платени суми за изпълнението му на отпаднало основание”.Позовава се и на още четири решения на ВС и ВКС,които са без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба,реалното заплащане/в брой/, на които се удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № 38680 от 20.08.12г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че с влязъл в сила на 29.07.06г.дворищно регулационен план на кв.356 по плана на ІІІгр.ч.на [населено място], към УПИ V-1418,1419,2162 са били включени и предадени по регулация две празни общински места- от 72 кв.м.и от 35кв.м. Р. план е бил приложен по реда на З./отм./,комисия по чл.210 от ЗУТ е изготвила оценка на придаваемите места,като определената сума е била заплатена от ищците/с две преводни нареждания от 13.05.07г./,в полза на които – след уреждане на сметките по регулация – е бил издаден констативен нотариален акт за собственост по регулация с №176/07г. Впоследствие – с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2455/06г.на ПРС било установено,че едно от придадените по регулация и заплатено от ищците дворно място /това от 72кв.м./ не е собственост на [община],а на трети лица. Ищците са поискали от [община] доброволно да им възстанови заплатената сума,което тя не е направила. При тези факти въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД – основанието за заплащане на претендираната сума от 40 212лв.е отпаднало и е счел за основателни предявените искове за главницата и за обезщетение за забава от деня на поканата.
Настоящият съдебен състав намира,че поставените от касатора въпроси не съставляват годно общо основание за допустимост съгласно дадените указания с т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така защото те са свързани с изложени доводи за неправилност на постановения въззивен акт и доколкото касаят възприемането на фактичес-ката обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства – съставляват основания по чл.281 т.3 от ГПК,които могат да бъдат обсъждани,след и само ако бъде допуснато касационно обжалване. Въпросът за предмета на доказване при предявен иск по чл.55 ал.1 изр.3 от З. е разрешен с ППВС №1/79г. Въпросът дали в случая – ищецът е доказал иска си – не може да се разглежда в настоящето производство. Доколкото постановеният въззивен акт съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда – той е съобразен с изискванията на чл.236 ал.2 от ГПК.От горепосочените мотиви следва,че въззивният съд е приел,че ищците са заплатили процесната сума с оглед настъпилото по силата на закона, с уреждане на сметките по регулация, вещноправно действие на дворищно-регулационния план.Тъй като това става по силата на закона – не може да се говори за сделка и цитираната практика, касаеща продажба на чужда вещ и разваляне на договор е ирелевнатна. Отделно – тъй като вещно-правното действие е в зависимост от уреждане на сметките и сумата е била платена от ищците,за да се получат имот в собственост – при положение,че впоследствие/след плащане на сумата/ е било установено,че ответникът по делото не е собственик и не може да прехвърли нещо което не притежава – той съобразно правилата за неоснователно обогатяване -дължи връщане на полученото без основание.
С оглед направеното искане,изходът от спора и на основание чл.78 ал.2 от ГПК – ответната страна има право да получи установените от нея като направени пред настоящата инстанция разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 246 от 18.06.12г. по в.гр.д.№ 553/12г. Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на П. Й. Л. и Д. И. лисицова – двамата от [населено място][жк]бл.104 вх.Б ет.2 ап.16 сумата от 500лв.,представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.