О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1297
С. 30.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 874 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – от Я. Н. Ч. и Ц. И. Ч. –двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. и от Стана Н. М.,Р. Слевеева Ц. и К. Слевеева К.- чрез същия процесуален представител адвокат Д. против въззивно решение № 139 от 7.03.2011г. по в.гр.д.№ 980 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 242 от 25.08.2010г. по гр.д. № 136/2009г.на Самоковски районен съд в частта му,с която е признато по отношение на [фирма] по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД,че сключеният с н.а.№91 т.Іа рег.№1525 д.№85/09г. между Я. Ч. като продавач и Стана Н. М. като купувач договор за продажба на 1/5ид.ч.от поземлен имот в землището на [населено място],целия от 5 000кв.м.-имот № 459002 по КЗ е недействителен,в частта,в която е признато за недоказано оспорването на истинността на предварителния договор от 5.02.09г.относно автентичността на подписа на продавача и в частта за разноските и е оставена без разглеждане жалбата на Стана Н. М.,Р. Слевеева Ц. и К. Слевеева К. в частта,в която е обувен за окончателен предварителния договор от 5.02.09г.,тъй като те не са страни по него и нямат правен интерес от обжалване.
Като основание за допустимост на подадената от Я. Н. Ч. и Ц. И. Ч. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса- 1. за значението на поканата за изкупуване по чл.33 от ЗС при обявяване на предварителния договор за окончателен и 2.за допустимостта на съединяване на исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД и по чл.135 от ЗЗД.
Като основание за допустимост на подадената от Стана Н. М.,Р. Слевеева Ц. и К. Слевеева К. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК освен по горепосочените два въпроса още и по въпроса 3.дали упражняването на субективното право по чл.33 от ЗС може да се разглежда като увреждащо действие по смисъла на чл.135 от ЗЗД.
Срещу подадените касационни жалби е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват тяхната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е прел,че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД,тъй като сключеният между страните предварителен договор е действителен, установено е,че е подписан от посочените в него лица и съдържа уговорки по всички съществени въпроси.Съдът е посочил,че спазването на чл.33 ал.1 от ЗС не рефлектира върху действителността на предварителния договор.Относно основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е посочил,че е налице вземане за ищеца- кредитор,че продажбата, извършена между ответниците- след сключване на предварителен договор за същия имот- го уврежда,тъй като осуетява възможността за сключване на окончателен договор за този имот и презумцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД за знанието за увреждащия ефект по делото не е оборена.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касаторите въпроси – следва извод,че последните отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,защото поставените въпроси се разрешават непротиворечиво в практиката и тя не се нуждае от промяна, като въззивния съд е постановил акта си в съответствие с нея.
На въпроса – пречка ли е неизпълнението на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС за сключване на окончателен договор – следва да се даде отрицателен отговор /например постановено по реда на чл.290 от ГПК решение по гр.д.№4683/09г.на ІV г.о.на ВКС,с което е възприета практиката посочена в решение № 52/08.VІ.1982г. по гр.д. № 32/82г. на ОСГК, както и в № 826/27.VІІ.2000г. по гр.д. № 112/2000г. на ВКС, състав на ІІ г.о.,№ 1183/01.ХІ.2000г. по гр.д. № 57/2000г. на ВКС, състав на ІІ г.о./.Посочено е,че задължението по чл.33 ал.1 от ЗС е на продавача, поради което в съдебното производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД основателността на предявената от купувача претенция за сключване на окончателен договор не може да се поставя в зависимост от неговото неизпълнение. Освен това- с предвидената в чл.33 ал.2 от ЗС възможност за изкупуване на продадената част от заинтересования съсобственик при действително уговорените условия неговите интереси са охранени.
По втория поставен въпрос следва да се даде отговор,че няма пречка за съединяване на исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД и по чл.135 от ЗЗД по реда на чл.213 от ГПК,когато са налице предпоставките за това – две висящи дела в един и същ съд, които имат връзка помежду си и в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника, като- с оглед наведените от касатора възражения следва да се посочи,че предпоставките за служебното съединяване на исковете по чл.213 от ГПК са различни от тези за първоначално съединяване по чл.210 от ГПК.
Относно третия поставен въпрос : Няма връзка между субективното право по чл.33 от ЗС и наличието на увреждащо действие по смисъла на чл.135 от ЗЗД.Въпросът за увреждането и знанието за него по смисъла на чл.135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика/например решение по гр.д.№3336/08г.на І г.о.на ВКС/, за която не са налице предпоставки за промяна.Недобросъвестността се предполага по общо правило, когато третото лице е сестра на длъжника /какъвто е настоящия случай/. Въпреки това – въззивният съд е изложил мотиви и е съобразил убеждението си за увреждане, преценяйки тъй както параметрите на сделката,така и цялостното поведение на договарящите
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139 от 7.03.2011г. по в.гр.д.№ 980 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.