О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
С. 09.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3728 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Й. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 53 от 15.02.13г. по в.гр.д.№ 904 по описа за 2012г. на Добрички окръжен съд,с което потвърдено решение № 45 от 19.07.12г./ допълнено с решение № 17 от 24.09.12г. по гр.д.№ 207/12г.на Д./, като е отхвърлен иска с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключен договор за покупко-продажба на вещно право на строеж,обективиран в н.а.№ 170 т.І рег.№ 837 д.№ 119/09г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК по поставени два въпроса:
1. Следва ли съда при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди в мотивите си всички релевантни за спора доказателства,както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях и 2. Необходимо ли е твърденията за симулативен характер на сключения договор да се подкрепят от гласни доказателства, когато са налице писмени документи /предварителен договор и допълнително споразумение към него/, които несъмнено сочат,че действителната воля на страните е различна и не съответства на изразената в привидното съглашение.Позовава се на постановени в тази връзка по реда на чл.290 от ГПК актове на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който оспорва основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
В. съд е приел,че предмет на производството – съобразно заявеното в исковата молба и след направените от ищцата уточнения – е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на вещно право на строеж от 25.03.09г.,обективиран в н.а.№ 170 т.І рег.№ 837 д.№ 119/09г. поради неизпълнение от страна на ответницата на поето задължение да построи и предаде в завършен вид обекта,посочен в договора.Поради липса на петитум за установяване на привидност на така сключения договор, който да прикрива договор за строителство и продажба, обективирани в по-рано сключен с нотариална заверка на подписите предварителен договор от 14.11.08г., въззивнят съд е счел, че не може да установява наличието и съдържанието на прикрит договор. Посочил е, че с процесния договор от 25.03.09г. възмездно е прехвърлено право на строеж, но не е поемано от страна на ответницата задължение за строителство и предаване в завършен вид на посочения в договора обект. Тъй като задължение, което не е възникнало за страната, не може да е основание за разваляне на договора, съдът е счел иска за неоснователен.
При така изложените мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав счита,че касационно обжалване не следва да се допуска по поставените от касаторката въпроси, доколкото те не са свързани с формираната решаваща воля на съда. Същественият за изхода на делото в случая въпрос не е за безспорно съществуващото за съда задължение да съобрази всички ангажирани по делото доказателства или за начина на доказване симулативната сделка, а за правното основание на иска. Съдът е счел, че е сезиран с иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключен договор за прехвърляне на вещно право, а не с иск, касаещ действителността на този договор. Съдът дължи произнасяне само по иска, с който е сезиран.
Относно задължителната проверка,която касационната инстанция дължи за допустимост,настоящият съдебен състав намира,че няма произнасяне от въззивния съд по недопустим иск, както и не се установява – в отклонение от диспозитивното начало и при неправилна преценка на правната квалификация – съдът да се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото. Съображенията :
Правното основание на иска е уточнявано неколкократно. Първоначално са били предявени два иска – с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 във вр.с чл.88 от ЗЗД.Производствата по тях са били разделени, с определение № 698/27.12.11г. по т.д.№ 335/11г.на Д., като иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД е бил предмет на настоящето дело с №207/11г.на Д., а търговското дело е продължило по иска по чл.55 от ЗЗД.
С разпореждане от 7.10.11г. съдът е оставил без движение производството по чл.87 ал.3 от ЗЗД с указания за конкретизиране на основанието, на което ищцата претендира разваляне на договора.С нарочна молба –тя е посочила,че претенцията й се основава на неизпълнение на задължението на ответната страна „да построи и предаде в завършен вид обекта,за който е учредено правото на строеж”. Видно от сключеният договор – ответната страна не е поемала такова задължение /поетото от нея задължение с процесния договор, сключен с н.а.№ 170 т.І рег.№ 837 д.№ 119/09г.е да „продаде собственото си право на строеж” върху описания самостоятелен обект за сумата от 20 000лв./ С ново разпореждане съдът е оставил без движение исковата молба,като е дал указания на страната да уточни дали не претендира прогласяване на нищожност на сключения между страните договор като привиден,прикриващ действителния предварителен договор за покупко-продажба от 14.11.08г. /относителна симулация/ и за разваляне на прикритата сделка,а след като страната е заявила,че това е предявения от нея иск,съдът е прекратил производството и го е изпратил по компетентност на окръжния съд.Това определение – по пътя на инстанционния контрол е било отменено от въззивния съд,който окончателно е разрешил въпросът за правното основание на предявения иск със свое определение № 336 от 22.05.12г.по ч.гр.д.№ 323/12г. Приел е, че не са били налице условията на чл.129 ал.1 във вр.с чл.127 т.5 от ГПК /няма нередовност на исковата молба поради несъответствие между обстоятелствената й част и петитума/ и предприетото в резултат на дадените от съда указания, изменение на иска, чрез подмяна на първоначално заявения предмет на спора с такъв за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор като привиден /относителна симулация/ и за разваляне на прикритата сделка, е недопустимо. По повод на това обжалване въззивният съд е приел,че надлежно предявеният иск,с който е сезиран съда е за разваляне на договора поради неизпълнение. Този въпрос е бил предмет и на искане за допълване на решението на първоинстанционния иск, като съдът с допълнително решение № 17 от 24.09.12г. по гр.д.№ 207/12г.на Д. го е оставил без уважение с мотива,че след определение № 336 на въззивния съд – е изяснено,че по делото не е заявен петитум за разкриване на симулация, а само за разваляне на договора поради неизпълнение.Този извод е възприет от въззивния съд при постановяване на съдебния му акт. В приложеното към касационната жалба изложение, въз основа на което настоящият състав проверява за наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК, касаторът без да оспорва констатациите на въззивния съд, поставя въпроси за надлежните доказателства и начина на доказване симулативната сделка.Същите са ирелевантни с оглед предмета на иска и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 15.02.13г. по в.гр.д.№ 904 по описа за 2012г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.