О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
С. 21.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1424 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Р. Д. С. от[населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат А. против въззивно решение № ІV-42 от 17.05.2010г. по гр.д. № 609/2010г.на Б. окръжен съд,с което е отменено решение № 21 от 24.02.2010г. по гр.д.№ 6019 по описа за 2009г. на Районен съд Бургас и вместо това е постановено друго,с което е осъден Р. Д. С. да заплаща на Н. Р. С. месечна издръжка от 50лв.,считано от 27.08.2009г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлил иска в останалата част до 200лв.и са присъдени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за това безусловно ли се дължи издръжката по чл.82 ал.2 от СК/отм./ на навършилите пълнолетие деца, когато те не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и учат редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст, ако издръжката съставлява особени затруднения за родителя.Позовава се общо на пет решения на ВКС-без задължителен характер.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд независимо, че е посочил,че в случая ответникът е в обективна невъзможност да заплаща издръжка /пред вид ниските му доходи и друго дете,на което-пред вид възрастта му- безусловно дължи издръжка/, е приел иска за частично основателен, мотивирайки се с трудоспособната възраст на ответника и теоретичната възможност-той да реализира допълнителни доходи.
Поставеният от касатора въпрос освен,че е от значение за изхода на спора/тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд/ и е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла,посочен в т.3 от ТР №1/2009г.от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСТГК на ВКС.Въззивното решение е в противоречие с приетото в представените решения на ВКС №179 от 22.03.1996г.по гр.д.№1285/95г.и №4 от 28.03.1999г.по гр.д. №866/98г.-двете на ІІг.о.,където е прието,че родителят не дължи издръжка на навършилите пълнолетие деца,които продължават образованието си, когато това би му създало особено затруднение.
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-42 от 17.05.2010г. по гр.д. № 609/2010г.на Б. окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.