О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София 31.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат Б. против въззивно решение № 763 от 2.06.2010г. по гр.д. № 869/2010г.на П. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 149 от 18.01.2010г. по гр.д.№2229 по описа за 2008г. на Районен съд Пловдив,с което е осъден [фирма] да заплати на всеки един от ищците М. Н. Н. и П. Д. Н.-сумата от по 67 440лв./след приспадане на получената застраховка/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради настъпила на 21.04.2008г.при трудова злополука смърт на техния съпруг и баща Д. П. Н., ведно със законната лихва,считано от 21.04.2008г.,както е отхвърлен иска за разликата до претендирания размер от по 150 000лв.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по поставените четири въпроса -1.за правомощията на въззивния съд като инстанция по същество,който според него е разрешен в противоречие с приетото в т.19 от ТР №1/4.01.2001г.на ОСГК на ВКС, 2. за задължението на съда да определи размера на дължимото обезщетение след преценка на всички установени по делото обстоятелства,за който твърди,че е разрешен в противоречие с приетото в т.2 от ППВС №4/1968г. на Пленума на ВС, 3.за начина,по който следва да бъде определен размера на обезщетението, който въпрос според касатора е решаван противоречиво от съдилищата и 4. за наличие-в конкретния случай на допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки при работата с къртач на височина от 10м. груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ,предприемайки действия,който са в нарушение на установените правила и на дадените от работодателя инструкции. Позовава се общо на десет казуални решения и пет определения на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд, изцяло възприемайки мотивите на районния съд и е приел,че отговорността на настъпването на злополуката е изцяло на работодателя,който не е организирал трудовия процес по начин, осигуряващ здравословни и безопасни условия на труд.
От поставените от касатора въпроси,независимо,че всичките са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда, настоящият съдебен състав намира,че следва да се допусне касационно обжалване само по последния,свързан с преценката за наличие за проявена груба небрежност от страна на пострадалия. Преценката за това-дали с оглед ангажираните по делото доказателства може да се направи извод,че пострадалия е извършил определени действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможност за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати,разчитайки на придобитите си умения – е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като решаването му изисква тълкуване на закона съобразно конкретните факти по делото и ще допринесе за осъвременяване на съдебната практика с оглед изменения в обществените условия, а така също ще спомогне за нейното уеднаквяване.
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 763 от 2.06.2010г. по гр.д. № 869/2010г.на П. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 2 458 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и осем лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.