О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1283
С. 19.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5581 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Й., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 462 от 19.06.13г. по в.гр.д. № 482 по описа за 2013г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 444 от 11.03.13г. по гр.д.№ 8620/12г. на Русенски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Първото основание за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, противоречие на въззивиня акт с приетото в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 57 от 12.03.12г. по гр.д.№ 212/11г.на ІV г.о., № 415 от 25.01.12г. по гр.д.№ 1332/10г.на І г.о., 449 от 17.06.10г. по гр.д.№ 113/09г.на ІV г.о. и № 463 от 25.05.10г. по гр.д.№ 1261/09г. на ВКС по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд служебно да извърши проверка за противоречие на проверявания от него акт с императивни норми на КТ, каквито са нормите за закрилата по чл.333 от КТ.
К. счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и въпросите за задължението на съда при наведени оплаквания в подадена бланкетна въззивна жалба за неправилност и необоснованост, да се съобрази с изложените възражения в отговора на исковата молба, още повече ако те не са били взети пред вид от първата инстанция и тя не е изложила мотиви по тях. Поставя въпроса – в тази хипотеза следва ли те да бъдат разгледани от въззивния съд, длъжен ли е той като съд по съществото на спора, да мотивира акта си и може ли да разпорежда допълнително представените от жалбоподателя съображения, да се прилагат към делото, без да се връчат на противната страна. Позовава се на определение № 294 от 2.07.09г.по гр.д.№ 256/09г.на ІІ г.о.на ВКС, което не се ползва със задължителен характер и на горепосоченото решение № 415 от 25.01.12г. по гр.д.№ 1332/10г.на І г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., реалното извършване на които е удостоверено с подписан от страните договор за правна защита и съдействие от 27.07.2013г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да счете извършеното на основание чл.71 ал.1 от КТ уволнение за незаконосъобразно, въззивният съд е развил съображения, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /28.09.12г./, ищцата е ползвала законоустановен отпуск за временна нетрудоспособност, което време според него е изключено от срока за изпитване. Счел е, че в случая е приложима закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ, която не е спазена. Според съда ищцата не се ползва от закрилата по чл.333 ал.5 от КТ, защото не била доказала, че ползвания от нея отпуск за временна нетрудоспособност е във връзка с бременността й.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касатора два процесуално-правни въпроса, касаещи задължението на въззивния съд служебно да извърши проверка за противоречие на проверявания от него акт с императивни норми на КТ и за правомощията му при подадена бланкетна въззивна жалба, съдържаща само доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт, са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. Въз основа на тях обаче касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като по същите понастоящем практиката е уеднаквена с постановено на 9.12.2013г. Тълкувателно решение по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС и залегналите в него постановки са били съобразени от въззивния съд. Съгласно т.1 от същото – в чл.269 от ГПК е установена забрана за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Изключение от това правило е налице в две хипотези – при нарушение на установена в публичен интерес материална норма и при защита на права на частноправни субекти, за чийто интерес законът е възложил на съда да следи. Само в тези случаи, ако първата инстанция не е изпълнила задълженията си, е налице процесуално нарушение, което следва да бъде поправено от въззивната, независимо от липсата на нарочно оплакване в жалбата. Уредбата на втроинстанционното производство е на ограничено въззивно обжалване. Обект на въззивното решение не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор. В. съд е длъжен да реши спора по делото, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или отмени решението на първата инстанция. Доколкото правилността на преценката на въззивния съд не подлежи на контрол в настоящата фаза на касационно обжалване и доколкото не е поставен материално-правен въпрос /а само процесуални, които вече са разрешени с горепосоченото Тълкувателно решение/, касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК настоящият състав не обсъжда, защото са по въпроси, по които е констатирана противоречива практика, която впоследствие е уеднаквена по реда на чл.292 от ГПК с ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед направеното искане и изхода от спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени удостоверените като направени разноски в касационното производство, които са в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 462 от 19.06.13г. по в.гр.д. № 482 по описа за 2013г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Й., с адрес на управление: [населено място] [улица], да заплати на Ц. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.4 ап.10 сумата от 400лв./четиристотин/ лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.