О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С. 29.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1594 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място], представлявано от изпълнителния директор Я.,чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 265 от 9.06.2010г. по в.гр.д.№ 307 по описа за 2010г. на С. окръжен съд,с което е потвърдено решение от 29.12.2009г. по гр.д. №559/2009г.на Ботевг-радски районен съд, с което са уважени предявените искове с правно осно-вание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените три въпроса- 1.при установено виновно поведение от страна на работника или служителя-следва ли съда първо да разглежда спазването на законоустановената процедура за уволнение или трябва направо да се произнесе по законосъобразността на уволнението,2. за изясняване на връзката между прилагането на нормата на чл.133 от ГПК/последици от неподаване на писмен отговор/, принципа за изясняване на обективната истина и разпоредбата на чл.161 от ГПК и 3.за това как бездействието на уволненото лице при издаване на заповедта за уволнение влияе върху разпределението на доказателствената тежест в процеса /който се поставя във връзка с твърдението на работодателя,че на него не му е било известно обстоятелството,че ищцата е майка на дете до 3 годишна възраст/.Поставя въпрос и за механизма на контрол върху издаваните от Инспекцията по труда предварителни разрешения в случаите,посочени в чл.333 от КТ.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че като майка на дете до 3 годишна възраст,ищцата се е ползвала от закрила по чл.333 ал.1 т.1 от КТ,а ответникът я е уволнил без да е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда.На това основание без да разглежда спора по същество –съдът е преценил уволнението като незаконно.
От поставените от касатора въпроси- само първият е от значение за изхода на спора, тъй като само той е свързан с решаващите изводи на съда. По него обаче касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, в смисъла разяснен с т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Практиката е единна и не се налага промяната й,че при преценката за законосъобразност на извършеното уволнение-съдът първо проверява спазването на установената процедура за уволнение,а след това решава спора по същество-като съобразно установените по делото факти решава дали е налице състава на посоченото от работодателя основание за уволнение. Такъв е бил и подхода на въззивния съд,който като е констатирал нарушение на процедурата по чл.333 ал.1 т.1 от КТ, е счел за безпредметно изследването на въпроса- дали ищцата е извършила нарушението по чл.190 ал.1 т.2 от КТ,за което й е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ.
За вторият поставен от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.Този въпрос не е значение за изхода на спора,защото в хипотеза по чл.333 ал.1 от КТ – бездействието на уволненото лице е ирелевантно. Работодателят е този,които следва да извърши проверка и да събере данни и доказателства за това дали работникът или служителя,когото желае да уволни се ползва с някоя от изчерпателно изброените от закона закрили.В случая факта,че ищцата е майка на дете до 3 годишна възраст- не влияе върху разпределението на доказателствената тежест в процеса,която е на работодателя. В тази връзка следва да се посочи,че е ирелавантен за конкретния случай-и въпроса за механизма на контрол върху издаваните от Инспекцията по труда предварителни разрешения в случаите,посочени в чл.333 от КТ.Релевантно за процесното уволнение е само спазването от страна на работодателя на законоустановената процедура/дали той е поискал и получил разрешение от Инспекцията по труда преди да извърши уволнението/.Кой контролира действията на третото лице,каквото в случая е Инспекцията по труда е без значение,защото не са наведени доводи за допуснати нарушения,а и такива доводи са немислими при положение,че разрешение не е искано.
Въпросът за връзката между прилагането на нормата на чл.133 от ГПК,принципа за изясняване на обективната истина и разпоредбата на чл.161 от ГПК също не е значение за изхода на спора.Липсват изложени конкретни доводи от касатора в каква връзка поставя този въпрос/като акцентира върху преклудирането на доказателствените искания при неподаване на отговор/при положение,че той/в качеството си на ответник/ е подал отговор и е направил исканията си по доказателствата. Неаргументирано е и позоваването на чл.161 от ГПК,тъй като в конкретния процес никоя страна не е създавала пречки за събиране на допуснати доказателства и съдът в мотивите си не е приемал за доказани факти на това основание.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 265 от 9.06.2010г. по в.гр.д.№ 307 по описа за 2010г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.